Решение № 5112 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14159/2015 г.

Решение № 5112 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14159/2015 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по постъпила касационна жалба от М. С. К., в качеството му на кандидат за кмет на община Л., срещу решение № 100 от 26.11.2015 г. постановено по адм. дело № 250/2015 г. на Административен съд Л., с което съдът потвърждава Решение № 391-МИ/1.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия - Л. за избиране на кмет на О. Л. на втори тур на местните избори 2015 г. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, като се посочва, че същото е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че съдът е постановил оспореното решение в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК - липсата на релевирани конкретни нарушения влияещи на изборния резултат не освобождават съда от задължение да провери всички основания за законосъобразност на издадения акт. На следващо място касационният жалбоподател оспорва съжденията на съда относно поправките в протоколите на секционните избирателни комисии, които влизат в пряко противоречие с чл. 441 от ИК. Оспорва се и изводът на съда, че материалната доказателствена сила на протоколите на СИК не е оборена, като в този смисъл съдът неправилно е отказал допускане на исканите от страната експертизи, с които да се установят твърдените в жалбата нарушения на изборния процес. Ответникът - Общинска избирателна комисия - Л., в откритото съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Заинтересованата страна - К. Д. М., чрез своя процесуален представител адв. Ц., в откритото съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съдебното решение като допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, доводите в касационната жалба и разпоредбата на чл. 218 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 100 от 26.11.2015 г., постановено по адм. дело № 250/2015 г. на Административен съд Л., в производство по реда на чл. 459 от ИК, съдът потвърждава Решение № 391-МИ/1.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия - Л. за избиране на кмет на О. Л. на втори тур на местните избори 2015 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от материално компетентен колективен административен орган - Общинска избирателна комисия - Л., назначен с Решение № 1703-МИ/НР от 2.09.2015 г. на ЦИК. Решението е в предписаната от закона писмена форма по образец -приложение № 86-МИ, утвърден от ЦИК и съответства на целта на ИК - да бъде избран орган на изпълнителната власт кмет на О. Л. в съответствие с отчетения вот на избирателите. При провеждането на втори тур на местните избори 2015 г. за кмет на община Л. не са допуснати съществени нарушения - в съставените протоколи от СИК и при отчитането на действителни и недействителни гласове за двамата кандидати не са констатирани нарушения, които да изменят съществено крайния резултат и да водят до незаконосъобразност на постановеното Решение № 391-МИ/1.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия за избиране на кмет на О. Л. на втори тур на местните избори 2015 г. Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение на административен съд Л. за валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните в касационната жалба възражения, че съдът е постановил оспореното решение в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В настоящия случай АС Л. е извършил дължимата проверка на всички пет основания визирани в чл. 146 от АПК, като е постановил решението след обсъждане на представените по делото доказателства. Съдът е изпълнил точно и задълженията си по чл. 171, ал. 4 и ал. 5, като в закрито заседание е указал на страните каква е доказателствената им тежест в процеса, като се е произнесъл и по исканията за доказателства. По възраженията в касационната жалба относно поправките в протоколите на секционните избирателни комисии следва да се посочи, че секционните избирателни комисии се състоят от председател, заместник-председател, секретар и членове. Представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство, като председателят, заместник - председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция. Освен това, след съставянето на протокола на СИК, той се подписва от всички членове на комисията и тогава председателят обявява резултатите от гласуването. Поправки могат да се правят след подписването, но преди обявяване на резултатите от гласуването, като поправката също се подписва от всички членове на комисията, с отбелязване "поправка". След обявяване на резултата могат да се поправят само очевидни фактически грешки - съгласно 445, ал. 5 във вр. с чл. 441, ал. 2 от ИК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че нито един от протоколите на СИК не отразява спор на чл. на СИК и няма нито едно особено мнение по чл. 441, ал. 3 от ИК. Липсата на подписи на всички членове на СИК при извършените поправки, касае поправки за отстраняване на очевидни фактически грешки, които според чл. 445, ал. 5 от ИК се подписват от трима членовете на СИК по чл. 444, ал. 1 от ИК - председателя или заместник-председателя, секретаря и чл. на СИК. Освен това нормата на чл. 441, ал. 5 от ИК изрично сочи, че неподписването на протокола от чл. на комисията не го прави недействителен. По делото не са представени никакви доказателства, удостоверяващи наличието на спорове от членовете на СИК при съставяне на протоколите, поради което не може да се приеме, че липсата на подписи при всички извършени поправки в протокола, е съществено процесуално нарушение, водещо като правна последица до невъзможност да бъде определен реалният изборен резултат. Като е достигнал до същите правни изводи, след направен обстоен оглед на всички извършени поправки в приложените по делото протоколи, първоинстанционният съд е постановил обоснован съдебен акт, който напълно кореспондира с цитираната нормативната база и практиката на Върховния административен съд /решение № 853 от 27.01.2016 г. по адм. д. № 13567/2015 г. по описа на ВАС; решение № 891 от 27.01.2016 г. по адм. д. № 13698/2015 г., по описа на ВАС; решения № 1716 от 17.02.2016 г. по адм. д. № 425/2016 г. по описа на ВАС/. Неоснователни, разгледани по същество, са и възраженията на касационния жалбоподател, с които се оспорват изводите на съда, че материалната доказателствена сила на протоколите на СИК не е оборена, предвид факта, че съдът неправилно е отказал допускане на исканите от страната експертизи, с които да се установят твърдените в жалбата нарушения на изборния процес. Н. първо място следва да се отбележи, че при произнасяне по направеното доказателствено искане съдът преценява дали исканото доказателствено средство е допустимо, относимо и необходимо с оглед конкретните твърдения в жалбата и събраните по делото други доказателства. В случая преценката на съда по отношение на относимостта и необходимостта от събиране на сочените доказателствени средства е направена след съобразяване на обективните данни, които отразяват протичането на изборния процес. В. от приложените по делото доказателства няма никакви данни, които да внасят съмнение у съда, че подписите положени в протоколите на СИК не принадлежат на членовете на комисиите. Нещо повече, твърденията на самия жалбоподател в посока липса на автентичност на подписите са бланкетни, като се посочват "очевидни различия между подписите на членовете на СИК, положени в предвидените за това места в протоколите и подписите, положени на местата в близост до направените поправки в протоколите". Правилно и обосновано, след направен детайлен оглед на всички протоколи, съдът е установил, че твърдените "очевидни различия" в подписите не са налице, поради което законосъобразно, предвид липсата на други данни в посока това твърдение е отказал да допусне експертиза, която да установява автентичността на подписите положени от членовете на СИК. На следващо място следва да бъде отбелязано, че протоколите на СИК и ОИК са официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, каквито са членовете на избирателните комисии, по установения ред и форма и съставляват доказателство за отразените в тях обстоятелства. За да бъде оборена материалната им доказателствена сила, тяхната истинност може да бъде оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). Оспорването трябва да бъде направено най-късно до приключване на първото по делото заседание, ако тези протоколи са представени с административната преписка, или в срок до края на заседанието, на което те са представени допълнително. Ответната страна - ОИК трябва да заяви, че ще се ползва от оспорените документи. В настоящия случай липсва нарочно искане от страна на жалбоподателя за откриване на производство по оспорване на истинността на протоколите на СИК, както и на документите съставени и подписани във връзка с тях, поради което правилно съдът формално не е открил подобно производство. Въпреки това съдът е проверил истинността на всички представени документи с оглед възраженията в жалбата, приложените по делото доказателства и с оглед тежестта на доказване която пада върху жалбоподателя. Настоящият съдебен състав приема за обосновани изводите на съда, че представените от жалбоподателя доказателства, не налагат допускане на исканите експертизи, както и на повторно броене на бюлетините от всички избирателни секции. В този смисъл необходимо е да се спомене решение № 9 от 26.11.2009 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 8/2009 г., което касае оспорване на резултата от избор на народен представител, но няма пречка да се прилага и за местните избори, в случая за кмет, защото в него е дадено принципно разрешение на този въпрос. С. цитираното решение, съдът отклонява искането за "ръчно преброяване" на подадените бюлетини, доколкото в Р. Б. преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само ръчно от СИК след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто и да е друг способ на преброяване освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. Конституционният съд счита, че не е оправдано извършване на проверка на съответствието на обявените за недействителни бюлетини с изискванията на закона и методическите указания на ЦИК, (както и относно правомерността на дописани и допуснати до гласуване избиратели, съобразно закона извън включените в първоначалния избирателен списък), доколкото не са регистрирани възражения, жалби и подписване с особени мнения от страна на членовете на комисиите в протоколите на СИК и РИК. В този контекст правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че преброяване на бюлетини в съдебното производство е необходимо само в 2 секции, тъй като само в протоколите от тези секции са налице обосновани съмнения за верността на резултатите обективирани в тях. По отношение на останалите протоколи не са представени от оспорващия доказателства, които да обосноват неистинност, поради което правилно съдът е зачел фактите удостоверени в тях. Тези изводи не се разколебават и в хода на касационното производство. Неоснователни са и релевираните от касационния жалбоподател възражения по отношение на разминаване между 4 от предоставените на застъпниците на кандидата протоколи и обявените на сайта на Централната избирателна комисия. В действителност се установяват някои разминавания между предоставените протоколи и обявените такива, но това се дължи на внесените поправки за отстраняване на очевидни фактически грешки, което от една страна е допустимо, с оглед разпоредбата на чл. 445, ал. 5 във вр. с чл. 441, ал. 2 изр. последно от ИК, а от друга разминаването не е от такова естество, което да внася обосновано съмнения относно правилното отчитане на вота. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател в посока необоснованост на съдебното решение, в частта с която е прието, че липсва нарушение по чл. 443 от ИК. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е констатирал, че по делото липсват представени доказателства, които да обосновават съмнение за коректността на процеса по опаковане и запечатване на изборните книжа и материали, поради което не е допуснал исканата експертиза на подписите върху опакованите книжа и материали, предадени от СИК в ОИК и от ОИК в общинската администрация. Във връзка с възраженията в касационната жалба настоящият състав намира за необходимо да посочи и решение № 13 от 28.11.2013 г. по к. д № 14/2013 г. на Конституционния съд на РБ, съгласно което, за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва едновременно да са налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, както и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. В този смисъл в настоящия случай не се констатират нарушения, които да опорочават избора за кмет на община Л. на втори тур, проведен на 1.11.2015 г., до какъвто обоснован извод е достигнал и първоинстанционният съд. Крайният извод на настоящата касационна инстанция е, че решението на Административен съд Л. е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 459, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение,