Решение № 6306 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 882/2017 г.

Решение № 6306 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 882/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. С. С. от гр. С. срещу решение № 369 от 31 октомври 2016 г., постановено по адм. дело № 546/2015 г., по описа на Административен съд Д.. С обжалваното решение е отхвърлена жалба му и тази на С. Р. Н. от гр. Б., съединени за общо разглеждане, против заповед № 1087 от 27 август 2015 г. на кмета на О. Б. за одобряване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ II - 158 и УПИ VIII - 158, кв. 26, по плана на в. з. "Сборно място", гр. Б. и са осъдени да заплатят на О. Б. сумата от 400, 00 лв. (четиристотин лева) юрисконсултско възнаграждение. Обжалваният съдебен акт е поправен с решение № 4 от 13 януари 2017 г., постановено по същото дело на Административен съд Д., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на единния граждански номер на П. С. - жалбоподател по делото, като вместо ЕГН ********** да се чете ЕГН ********** и е изменено същото решение, в частта му досежно осъдителната част - за разноските, като ги увеличава на 600, 00 лв. (шестотин лева). В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. В писмени бележки, депозирани от пълномощника на касатора, адв. Виденов, се излагат доводи за допустимост на обжалвания съдебен акт - по арг. на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ, както и оплаквания по същество на спора, изразяващи се в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК. Ответникът - кметът на О. Б. не изразява становище в хода по същество. В депозирания му до съда писмен отговор, чрез главен юрисконсулт Манолова, е изложил основания за недопустимост на касационния контрол по отношение на първостепенното решение. Позовал се е разпоредбата на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ. Моли за оставяне без разглеждане на касационната жалба и прекратяване на настоящото съдебно производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците - Л. С. Ж., чрез адв. Ю. О. в депозирания писмен отговор по касационната жалба е посочил аргументи за недопустимост на касационната жалба чл. 217, ал. 7 от ЗУТ. Моли за оставянето й без разглеждане и прекратяване на касационното производство на осн. Чл. 215, т. 4 от АПК. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Другият ответник - С. Р. Н. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на на касационната жалба, а при условията на алтернативност - за нейната неоснователност. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу решение, подлежащо на инстанционен съдебен контрол. С оглед специалната разпоредба на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за: 1. одобряване или за изменение на подробни устройствени планове за обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно значение и отказите за издаване на такива актове; 2. Одобряване на комплексни проекти за инвестиционна инициатива за обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно значение и отказите на такива актове; 3. разрешаване на строителство за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение и отказите за издаване на такива. Съображенията за това са следните: В разглеждания казус, предмет на оспорване пред настоящата касационна инстанция е решение № 369 от 31 октомври 2016 г., постановено по адм. дело № 546/2015 г., по описа на Административен съд Д., постановено по заповед № 1087 от 27 август 2015 г. на кмета на О. Б. за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ досежно два съседни урегулирани имота. Съгласно нормата на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ , решението на Административен съд Д. не е сред изрично изброените хипотези на т. 1, т. 2 и т. 3 от същата. Очевидно е, че преди изменението на нормата, в посочената редакция, законодателят е изключил двуинстанционното съдебно производство по актове, касаещи одобряване или изменение на подробни устройствени планове, но с § 60 от преходните и заключителните от ЗИД на ЗУТ, неприключилите съдебни производства по чл. 215, ал. 7 от ЗУТ се приключват по реда на този закон. Следователно с настъпилата законодателна промяна, специалната разпоредба на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ има процесуален характер и действа занапред, поради което съдебното производство като неприключило към датата на влизане в сила на закона, следва да бъде довършено по реда на изменения текст на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ. Това налага извода, че касационнната жалба на П. С. С., подадена срещу решение № 369 от 31 октомври 2016 г., постановено по адм. дело № 546/2015 г., по описа на Административен съд Д., за допустима с оглед промененото едноинстанционност на съдебното произовдство към двуинстанционност на същото по оспорване на индивидуални административни актове, с които се одобряват подробни устройствени планове извън въведените с т. 1, т. 2 и т. 3 изключения на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ. Следователно доводите на ответниците по касация и съображенията, изложени от представителят на Върховна административна прокуратура за недопустимост на касационната жалба са неоснователни, защото се установява по безспорен начин двуинстанционност на съдебното оспорване. Касационната жалба, разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Д. е образувано въз основа на жалби от П. С. С. и от С. Р. Н., обединени за общо разглеждане, срещу заповед № 1087 от 27 август 2015 г. на кмета на О. Б., издадена на осн. чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, за одобряване на изработения проект за изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ II - 158 и УПИ VIII - 158, кв. 26, по плана на в. з. "Сборно място", гр. Б., като се променят регулационните линии, образуват се нови УПИ - ХI, УПИ -XII, УПИ - X, УПИ - XIII, по плана на в. з. "Сборно място", гр. Б., както е показано на приложените към заповедта проекти. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е установил, че административното производство по издаване на заповедта на кмета на О. Б. е проведено във връзка с влязло в сила на 07 ноември 2013 г. решение № 76 от 30 април 2013 г., постановено по адм. дело № 411/2012 г., по описа на АС - Д., с което е отменена заповед № 911 от 04 октомври 2011 г. на кмета на О. Б. за одобряване проект за изменение на ПУП - ПР за УПИ II - 158 и УПИ VIII - 158, кв. 26, по плана на в. з. "Сборно място", гр. Б., като се образуват нови УПИ XI - 225 и УПИ XII - 225, както е показано на приложените към заповедта планове и е изпратено делото като преписка на кмета на О. Б., образувана по искания на Л. С. Ж. с вх. № 94Л-03-1 от 17 февруари 2012 г. и с вх. № 94Л-03-3 от 12 май 2012 г., за произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите решение, задължителни указания по тълкуването прилагането на закона След касационно оспорване по реда на чл. 208 и сл. от АПК, Върховният административен съд с решение № 14627 от 07 ноември 2013 г., постановено по адм. дело № 9098/2013 г. е оставил в сила отменителното решение на инстанцията по същество. Съдът е посочил, че по делото и приложения окончателен проект южната дворищно - регулационна граница на II - 158 и УПИ 158, кв. 28, по плана на в. з. "Сборно място", гр. Б., изменените площи са съобразени с мотивите, съдържащи се в отменителното съдебно решение № 76 от 30 април 2013 г., постановено по адм. дело № 411/2012 г. на АС - Д. и писмо на МРРБ - АГКК. Мотивите, водещи до постановяване на отхвърлителния диспозитив са, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при установена делегация на зам. - кмета на О. Б., спазване на формата, на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал, включително и от приетата и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза (от л. 210 до л. 212, включително от адм. дело № 546/2015 г., на Административен съд Д.), първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото с оглед тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установените фактически констатации по делото се подкрепят от доказателствения материал по делото и по отношение на тях инстанцията по същество правилно е приложила материалния закон. В разглеждания случай, предмет на оспорването е заповедта за изменение на подробния устройствен план в частта му, касаеща плана за регулация и застрояване между двата урегулирани поземлени имота и се образуват нови такива. Правното основание, на което е издаден административният акт е разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ , съгласно който текст влезлите в сила подробни устройствени планове могат да бъдат изменени, при одобряване или изменение на кадастралната карта в урегулирана територия, когато имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Въведените с цитираната норма предпоставки са налице, както правилно административният съд е приел. С влязла в сила, неоспорена по съдебен ред (видно от приложеното адм. дело № 546/2015 г. на Административен съд Д., удостоверение - л. 23 от същото), заповед № КД - 14 - 08 - 640 от 24 септември 2010 г. на Началника на СГКК - Д. е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Б., състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КК и КР досежно ПИ с идентификатор № 02508.8.253, ПИ с идентификатор № 02508.8.254 и ПИ с идентификатор № 02508.8.255. Имотите, предмет на кадастралната заповед са предмет на обжалваната, пред инстанцията по същество, заповед. След влизане в сила на акта на Началника на СГКК - Д. за процесните имоти е издадена и заповедта, предмет на разглеждания спор. За това и съдът правилно е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В този смисъл е и приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, установяващо, че изменението на регулационния план досежно двата урегулирани поземлени имота, откъм южната им граница напълно отговаря на изменените кадастрални граници на ПИ с идентификатор 02508.8.254 и ПИ с идентификатор 02508.8.255, т. е налице е основанието по т. 2, ал. 2, чл. 134 от ЗУТ. Безспорно е и обстоятелството, че е налице основание за изменение на регулацията, видно и от заключението на СТЕ, както и изложеното в мотивите на решението на първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е, правните му изводи кореспондират с установената фактическа обстановка по делото и не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Не са налице релевираните основания по чл. 209, т. 3, първо и второ от АПК. С оглед изхода на спора, двама от отвениците по касация - кметът на О. Б. и Л. С. Ж. са претендирали присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция с подаване на писмените отговори на касационната жалба. На осн. чл. 143, ал. 4 от АПК и § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 9, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт заявената от О. Б. претенция следва да бъде уважена и определена в размер на 300, 00 лв. (триста лева. Последната сума да се възложи в тежест на П. С. С.. Претенцията за разноски от Л. С. Ж. е недоказана, поради липса на представени доказателства по делото за сторените разноски.