Определение № 112 от 09.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1442/2008 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. М. М., С. М. А., С. М. Т., С. М. С. и М. М. К., чрез пълномощника им адв. М, срещу определение № 683 от 06.03.2008 г. по в.гр.д. № 266/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определението от 13.03.2007 г. по гр.д. № 417/2007 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото по предявения от тях срещу Н. В. Х. отрицателен установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК/отм./ за собственост на 17/18 ид.ч. от нива в землището на с. Ш.,, съставляваща ПИ № 0* и срещу И. Г. Й., Й. Т. Й., М. Г. Г., М. К. К., К. С. К., Н. К. А., Ж. Т. А. и Н. В. Х. иск по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване на продадената от последната на останалите ответници 1/18 ид.ч. от същия имот с нот.акт № 25/2006 г. В жалбата са изложени съображения за неправилност на определението. Ответниците не са изразили становище. Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като е приел, че исковете са недопустими. Ищците изрично са уточнили, че не са собственици на процесния имот, а ще станат такива след евентуално уважаване на предявения от тях иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ по друго висящо дело и след постановяване на решение в тяхна полза по реда на ЗСПЗЗ от ОСЗГ. Отрицателният установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК/отм./ е средство за правна защита и щом като право не е възникнало, липсва правен интерес от този иск. Липсва и преюдициалност на правоотношението по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като това решение няма конститутивно вещноправно действие, а такова има реституционното решение по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ, което ако бъде постановено ще има действие за вбъдеще. Искът по чл.33 ал.2 ЗС е средство за правна защита на съсобствениците, каквито ищците твърдят, че не са, поради което не са процесуално легитимирани да предявят този иск, В. съд е споделил изводите на първата инстанция. Изложил е и допълнителни съображения във връзка с наведения от жалбоподателите довод за наличие на интерес от отричане правата на ответницата с цел прекъсване на евентуална придобивна давност, която би могла да изтече в нейна полза, докато се разреши спора по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ между настоящите ищци и трети на настоящия спор лица. Приел е, че прекъсването на давността е резултат от твърдението на собственика за свое право, и че, отрицателният установителен иск не може да има за последица прекъсване на давността. В приложеното към частната жалба изложение с основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателите твърдят, че въпросът за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост в обжалваното определение е разрешен в противоречие с практиката, отразена в решение № 885/12.06.2002 г. по гр.д. № 95/2001 г. и решение № 1942/15.01.2002 г., и двете на ВКС, ІV г.о., както и, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложеното насочва към т.2 и 3 на чл.280 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК. Не е налице противоречиво решаване на въпроса за правния интерес в обжалваното определение и сочените решения на ВКС, ІV г.о. Казусите са различни. В двете цитирани решения правният интерес на ищците да отрекат претендирани от ответниците с констативни нотариални актове права на собственост е признат с оглед защитата на притежавано от ищците право на собственост. В настоящият случай не е налице такава хипотеза. Липсва и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В изложението на жалбоподателите липсва обосновка на това основание. По въпроса за правния интерес като процесуална предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск има установена практика, която не се нуждае от променяне. Решеният с обжалваното определение въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение