Определение № 1625 от 17.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1153/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ГД „Национална полиция“ МВР срещу въззивно решение № 269/24.04.2023 г. по в. т. д. № 47/2023 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 1324/14.11.2022 г. по т. д. № 1822/2021 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу „СОИТРОН“ с.р.о., Република Словакия, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сума в размер 248 998, 01 лв. – неустойка по чл. 15 и чл. 16 от договор за обществена поръчка № 328600-40514/29.06.2017 г., и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер 968, 33 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 20.08.2021 г. – 02.09.2021 г., ведно със законната лихва. В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът неправилно е приложил правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 12 от сключения между страните договор изпълнителят се е задължил да осигурява цялостно гаранционно обслужване на системата, като в ал. 3 на същия член е определен срокът за отстраняване на възникналите технически проблеми, поради което става ясно откога настъпва забавата, т. е. срокът кани вместо кредитора. Когато е определен срок за изпълнение по договор, падежът на вземането настъпва с изтичане на срока. Прави се позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в искането за допускане на касационен контрол. Заявява се становище, че материалноправният въпрос, който е от значение по делото, е относно приложението на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, и той е разрешен от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС. При заявените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касация и отменено като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца касатор търсените суми в пълен размер, ведно със законната лихва. От ответника по касационната жалба „СОИТРОН“ с.р.о., Република Словакия е постъпил отговор. Дружеството оспорва твърдението за наличие на основание въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като няма формулиран въпрос в представеното от касатора изложение по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно, изложеното от касатора не кореспондира с мотивите на обжалваното решение. При решаване на делото апелативният съд не е изходил от приложимостта на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, доколкото става въпрос за липса на ангажирани доказателства, от които да се установи моментът на уведомяване за съответния недостатък, за да възникне задължение за отстраняване в определения по договора срок, респ. оплакванията, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, са неоснователни. Ответникът претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима. Предмет на исковото производство са предявени от ГД „Национална полиция“ МВР срещу „СОИТРОН“ с.р.о., Република Словакия, искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сума в размер 248 998, 01 лв. – неустойка по чл. 15 и чл. 16 от договор за обществена поръчка № 328600-40514/29.06.2017 г. с предмет „Проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на система за автоматично разпознаване /идентифициране/ на регистрационни номера на МПС, инсталирана в служебни автомобили на МВР“, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер 968, 33 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 20.08.2021 г. – 02.09.2021 г., ведно със законната лихва. За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените от ГД „Национална полиция“ МВР против „СОИТРОН“ с.р.о., Република Словакия искове са отхвърлени, Апелативен съд София е споделил мотивите на Софийски градски съд и е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК. Приел е за установени следните факти: правата и задължения на страните произтичат от валидна облигационна връзка по повод договор за обществена поръчка рег. № 328600-40514/29.06.2017 г. с предмет „Проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на система за автоматично идентифициране на регистрационни номера на МПС, инсталирана в служебни автомобили на МВР“ с възложител ищецът и изпълнител ответникът; в чл. 15 от договора е предвидена неустойка за забава, а в чл. 16 - неустойка за некачествено изпълнение; с допълнително споразумение рег.№ 3286р-40797/30.08.2018 г. страните са констатирали, че срокът за изпълнение на договора е изтекъл на 12.01.2018 г. и изпълнителят е в забава с 223 дни /периода 13.01.2018 г. - 23.08.2018 г./; за констатираната забава е определена неустойка в размер 121 813, 75 лв., а ответното дружество е заявило готовност да отстрани техническите проблеми в системата за автоматична идентификация на регистрационни номера след индивидуализация на същите и сключване на допълнително споразумение за гаранционна поддръжка. Въззивният съд е отграничил като основни спорни въпроси тези, касаещи наличието на забава при изпълнение задължението на ответника за гаранционно обслужване в периода след 23.08.2018 г. до 05.08.2021 г., съответно възникване в тежест на ответника на задължение за заплащане на неустойка по чл. 15 от договора и неустойка по чл. 16 поради некачестветно изпълнение на процесния договор за обществена поръчка. Въззивният съд е изяснил института на неустойката и елементите от фактическия състав на разпоредбата. Счел е, че претендираната на основание чл. 15 от договора за обществена поръчка неустойка е недължима, тъй като по делото липсват данни изброените в представените от ищеца документи недостатъци да са били надлежно и своевременно съобщавани на изпълнителя, за да възникне негово задължение за конкретно извършване на действия по повод гаранционното обслужване на системите. За неоснователна въззивният състав е счел и претенцията за неустойка поради наличие на лошо изпълнение. В мотивите на решението съдът е изяснил, че съгласно в чл. 16 от договора за обществена поръчка страните са се споразумели при лошо изпълнение „СОИТРОН“ с.р.о. да дължи неустойка в размер на 20 % от стойността на некачественото изпълнение. От представените по делото доказателства съдът е установил, че определени функционалности на системата не са били изправни, но това обстоятелство не е мотивирало негов извод, че изпълнението на договорните задължения е некачествено. По отношение на неустойката за некачествено изпълнени работи въззивният съд е приел, че липсата на доказателства за тяхната стойност препятства определяне размера на неустойката. Не е налице посоченото от касатора основание за селектиране на въззивното решение с цел осъществяване на касационен контрол за законосъобразност. Жалбоподателят сочи най-общо, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в отклонение от практика на ВКС. Съгласно указанията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК касаторът е длъжен да формулира ясно правен въпрос, който е разрешен в обжалваното решение и е от значение за изхода на конкретното дело, като съдът не може сам да извежда въпроса от изложението. Посочването на такъв въпрос съставлява общо основание за достъп до касационен контрол и липсата на такъв е достатъчно основание, за да бъде отказано допускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, а е навел оплаквания, че съдът неправилно е приложил чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В противовес на това твърдение в мотивите на въззивното решение не се съдържат съображения по прилагане на сочената разпоредба, доколкото решаващият състав не е констатирал наличие на уговорка, която да фиксира точен момент, в който задълженията за извършване на действия по гаранционна поддръжка да бъдат осъществявани. В обжалвания акт е коментирана уговорка, според която изпълнителят по договора е длъжен да извърши определени действия след като бъде уведомен чрез подаване на заявка за наличие на технически проблем. Във въззивното решение е посочено още, че липсват данни изброените в представените от ищеца документи недостатъци да са били надлежно и своевременно съобщавани на изпълнителя, за да започне течението на срок за реакция от негова страна. В процесната хипотеза срокът за изпълнение не е абсолютно, а относително определен /т. е. неговият начален момент е неизвестен отнапред и се определя чрез допълнителни действия и изявления на кредитора/. Претенцията за заплащане на неустойка по чл. 16 от договора е отхвърлена с мотива, че ищецът не е доказал стойността на некачествено изработените детайли и функционалности на системите, т. е. отново липсват мотиви по повод приложение на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Липсата на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК препятства достъпа до касация и обезсмисля нуждата от анализ дали е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – отклонение от практика на ВКС. При изхода на делото пред настоящата инстанция на ответника се дължи присъждане на разноски, но тъй като доказателства за сторени такива не са представени, съдът не дължи произнасяне по чл. 81 ГПК. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС