Определение № 431 от 29.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1763/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Т. З., Т. Б. Г. и К. Б. Ц., правоприемници на основание чл. 227 ГПК на починалия на 12.07.2024 г. Б. К. Ц., чрез пълномощника им адвокат Н. Н. против решение № 542 от 11.12.2024 г., постановено по гр. д. № 431 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено решение № 1848 от 16.12.2022 г.. по гр. д. № 4898/2022 г. на Районен съд - Плевен за уважаване на предявения от Д. Н. П. и М. П. П. против Б. К. Ц. ревандикационен иск по отношение на избено помещение № * с площ 2.24 кв. м., находящо се в жилищна сграда с идентификатор *, описано като прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор ***** в схема №15-1156868-05.10.2022 г., издадена от СГКК П.. Д. Н. П. и М. П. П. са подали чрез пълномощника си адвокат А. К. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Страните претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивното производство се е развило при условията на чл. 294 ГПК след като с решение № 353 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 3888/2023 г., І г. о. на ВКС е било отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане с указания да се изслуша експертиза, която след като се запознае с архитектурния проект на сградата, както и с останалата строителна документация, а също и с договора за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на НДИ от 18.07.1990 г., с който ищците са закупили апартамент и прилежащото му мазе *, при посочени в договора граници, да даде отговор на въпроса кое е конкретното избено помещение, принадлежащо към жилището на ищците, като след изясняване на този въпрос съдът следва да се произнесе дали избеното помещение, собственост на ищците се намира във фактическата власт на ответника и ако е така, то дължи произнасяне и по наведеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, при съобразяване дали в конкретния случай собствеността върху избеното помещение може да се придобие на това основание, предвид липсата на данни по делото ищците да притежават друго складово помещение. Въззивният съд в изпълнение на указаната в отменителното касационно решение е допуснал експертиза и е приел заключението на вещото лице Б., чието съдържание е възпроизвел в мотивите на решението си. Възпроизвел е и съдържанието на писмените доказателства и показанията на свидетелите И. А. и Г. А.. Посочил е, че ищците твърдят, че са собственици на мазе *, което ответникът ползва без основание, но няма твърдения как са установили на място коя е тяхната маза № * и че тя се ползва от ответника, а ответникът в отговора на исковата молба – че се настанил в апартамента си в края на октомври 1978 г. и тогава единствената свободна маза била тази с № * и той я заел, ползвал е до сключването на договора от 21.08.1990 г., но към този момент маза № * била заета от друг собственик и затова той продължил да ползва маза № * до май 2021 г. когато дъщерята на ищците поискала да я освободи и да се премести в маза № *, като е заявил възражение, че е придобил по давност маза № *, тъй като я е ползвал през периода от 24.08.1990 г. до 24.08.2000 г. Окръжният съд е приел за установено, че с договор за продажба на държавен недвижим имот от военно - жилищния фонд по реда на НДИ от 18.07.1990 г. ищците за купили апартамент № * и принадлежащото му избено помещение № * с полезна площ 2.24 кв. м. при съседи: от север – коридор, от юг – външен зид, от изток маза № * и от запад – маза № *, а с договор за продажба на държавен недвижим имот от военно - жилищния фонд по реда на НДИ от 21.08.1990 г. Б. К. Ц. и Ж. Т. Ц. са купили апартамент № * с принадлежащото му избено помещение № * с полезна площ 2.17 кв. м., при съседи: от север – коридор, от юг – коридор, от изток коридор и от запад – маза № *. Приел е за установено и че за жилищния блок няма запазена строителна документация, налице е проект-екзекутив – копие от архитуктектурен проект, изготвен от ДЗЗД „Енергийна ефективност 2016“, одобрен от Главния архитект, съгласуван през 2017 г. от С. на собствениците и от „Термоконтролсървиз“ЕООД и приключен през 2022 г., на който е онагледено фактическото разположението на мазите, но отразената номерация не съвпада с номерацията по документите за собственост, а и фактически не всички мази имат номерация на вратите си. Съседите на отразената в този проект маза № * не съвпадат със съседите, посочени в договора от 18.07.1990 г., нито по проекта има друга маза с тези съседи. Същото се отнася и до отразената в проекта маза № *, чиито съседи не съвпадат със съседите, посочени в договора от 21.08.1990 г., нито по този проект съществува маза с друг номер, която да има за съседи тези, посочени в договора от 21.08.1990 г. Ответниците ползват отразената в проекта-екзекутив маза № *, което се установява както от показанията на св. И. А., така и от обстоятелството, че това избено помещение е отключено пред вещото лице именно от Ж. З.. При така възприетите факти въззивният съд е приел, че фактическата идентификация на закупеното от ищците избено помещение по посочените в договора от 18.07.1990 г. съседи е невъзможна, защото като съседи от две страни са посочени мази с № * и № *, а фактическа номерация не навсякъде има, а там където я има, не винаги съответства на номерацията по договорите. Посочването като съседи на мази, които се идентифицират само с номера, но не и с техните собственици и при положение, че липсва препратка относно номерацията към архитектурния проект или към разпределителен протокол, не е достатъчно за фактическата идентификация на избено помещение № * по посочените в договора от 18.07.1990 г. съседи. Това налага за целта да бъдат ползвани и данните от съществуващия проект-екзекутив, който отразява действително съществуващото фактическо положение. Според тази данни, избено помещение № * има за съседи: от север – коридор, от юг – коридор, от изток маза № * и от запад – коридор. Така идентифицираното избено помещение № * е във фактическа власт на ответниците, но същите не са го придобили по давност, доколкото то съставлява единственото складово помещение към жилището на ищците. По тези съображения въззивният съд е приел, че предявеният ревандикационен иск е основателен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Ж. Т. З., Т. Б. Г. и К. Б. Ц. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице е соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, обосновано с доводите на касаторите, че е безспорно установено, че няма съвпадение на процесното помещение по отношение на една от границите, а именно външен зид, от което следва, че владяното от ответниците избено помещение № * по проекта-екзекутив (което е вътрешно и няма за граница външен зид) не е идентично с придобитото от ищците, но въпреки това очевидно несъответствие съставът на въззивния съд е приел, че маза № * по проекта-екзекутив (която е вътрешна и няма за граница външен зид) е тази, ползвана от ответниците и е собственост на ищците. Следва да се прецени дали не е очевидно неправилен извода на съда, че ищците са собственици на отразеното в одобрените през 2017 г. екзекутивни проекти мазе № *, което ползва ответникът, без да се преценява дали това избено помещение отговаря на границите в договора за придобиване на собствеността от ищците от 18.07.1990 г. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение