Определение № 10 от 04.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2094/2023 г.

от 10.09.2010г. на издавания от дружеството вестник „София днес“, тъй като публикуването е без знанието и съгласието на автора и без негово обозначаване. Съгласно мотивите към първоинстанционното решение спорът се е концентрирал относно обстоятелството дали кръстословицата е създадена в резултат на творческа дейност или е плод на компютърна програма. Възприето е, че в първоинстанционното производство не се е установило кръстословицата да е плод на такава програма. По правило кръстословиците могат да са обект на авторскоправна закрила, тъй като са комплексни произведения на литературата и науката и покриват предпоставките на чл. 3 от ЗАПСП, без да попадат в изключенията на чл. 4 от закона. По подадена от „Резон“ ООД въззивна жалба е било образувано производството по в.т.д. № 217/2023г. на Апелативен съд – София. С определение № 435 от 12.07.2023г. по делото са били отхвърлени направените от дружеството искания за изрично произнасяне на въззивния съд относно характера на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП (императивна или диспозитивна); за сезиране на ВКС за противоречива практика на съдилищата в страната по приложението на тази разпоредба, предпоставящо постановяването на тълкувателно решение; както и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Преюдициалното запитване е трябвало да бъде по въпросите дали компютърно генерирано съдържание може да бъде обект на авторско право и дали създаване на кръстословици чрез специализирана компютърна програма може да се определи като резултат на творческа дейност. С оглед тези установени обстоятелства частната жалба на „Резон“ ООД срещу определението на Апелативен съд – София от 12.07.2023г. е недопустима. Тя е подадена срещу определение, постановено от апелативен съд, което не подлежи на самостоятелно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично предвидени в закона. Определението на Апелативен съд – София, съдържащо откази за отделно произнасяне относно характера на нормата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП, сезиране за противоречива практика на съдилищата по чл. 124 от ЗСВ и отправяне на преюдициално запитване по чл. 628 и сл. от ГПК, не е преграждащо развитието на производството, нито за това определение е предвидено, че подлежи на обжалване отделно от въззивното решение. Това е възприел предходният състав на Върховния касационен съд и изводите му се споделят от настоящия съдебен състав. Като неоснователна, частната жалба на „Резон“ ООД следва да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното определение – потвърдено.