Определение № 100 от 04.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 784/12.01.2017 г. от П. К. С., чрез адв. М. К., срещу определение № 3114/23.12.2016 г. по гр. д. № 1210/2016 г. на Окръжен съд- Варна, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 30738/07.11.2016 г. за изменение на постановеното по същото дело решение № 1182/07.10.2016 г., в частта му за разноските. При проверка данните по делото ВКС състав на ІІІ г.о. констатира, че въззивно решение № 1182/07.10.2016 г., постановено по гр. д. № 1210/2016 г. на Окръжен съд - Варна е обжалвано с касационна жалба П. К. С., по която е образувано гр. д. № 1049/2017 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Тъй като въпросът за дължимостта на разноските за първоинстанционното и въззивното производство е обусловен от изхода на касационното производство, в което се атакува въззивното решение, то частната жалба следва да бъде присъединена към касационното гражданско дело за съвместно разглеждане и произнасяне. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.