Определение № 320 от 02.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 411/2017 г.

Касационното производство по делото е образувано по касационна жалба на К.... (К...) срещу решение № 189/25.11.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 452/2016 г. на Варенския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 148/06.06.2016 г., изменено в частта за разноските с определение № 499/12.07.2016 г., постановени по гр. дело № 669/2014 г. на Добричкия окръжен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу Д. Т. Д. и Н. П. Д., искове по чл. 75, ал. 1 от ЗОПДНПИ за отнемане в полза на държавата на движимо и недвижимо имущество и парични суми (подробно описани) на обща стойност 741 491.17 лв., и в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран следният правен въпрос: следва ли в приходната част на икономическия анализ да се отразяват суми, получени от ответниците от трети лица, за които суми не е доказано по безспорен начин, че са със законен произход. На настоящия съдебен състав е служебно известно (а и в мотивите към обжалваното въззивно решение е посочено), че е образувано и не е приключило тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС, по следния процесуалноправен въпрос: съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ. По направено от ответниците възражение за недопустимост на исковото производство по делото, поради това че образуваното срещу ответника Д. Д. наказателно производство е било прекратено с постановление от 04.11.2014 г. на Силистренската окръжна прокуратура, въззивният съд е дал разрешение на този процесуалноправен въпрос, като е приел, че производството по делото е допустимо, поне до приключване на посоченото тълкувателно дело с решение в обратния смисъл. В тази връзка в мотивите към обжалваното въззивно решение са изложени съображения, че абсолютна процесуална предпоставка за развитие на исковото производство по ЗОПДНПИ е решение на КОНПИ за наличие на обосновано предположение за незаконно придобито имущество, но не и качеството „обвиняем“ или „подсъдим“ на ответника към момента на приключване на проверката – това качество е предпоставка за стартиране на проверката, не и за образуване на производството пред съда. Въпреки че процесуалноправният въпрос, който е предмет на посоченото тълкувателно дело и е разрешен от въззивния съд, не е посочен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, то същият е от значение за процесуалната допустимост на исковото производство по делото и на постановеното по него въззивно решение, за което касационната инстанция следи служебно; следователно – този въпрос е от значение и за допускане на касационното обжалване (т. 1 - in fine от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Преди приключването, обаче, на тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС, предмет на което е преодоляването на противоречието в практиката на ВКС по този процесуалноправен въпрос, по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК (тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение