Определение № 789 от 03.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 130/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К., гражданин на О. кралство В. и С. И., чрез адв.Ст.В. от С., [улица], вх.1, ет.1, ап.6, против решение № 1620/26.10.2011 г. по гр.д. № 1951/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 1044/24.02.2011 г. по гр.д. № 12837/2009 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу М. Р. И. К. 1 Е.-С. иск по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД за сумата 102 337.82 лв. по предварителен договор от 3.05.2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот. Решението е постановено при участието на трето лице, Л. Е.-С., помагач на страната на ищеца, сега касатор. Ответното Е. е подало отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК, като претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК са поставени въпросите: 1.Учредената дог.ипотека от ответника е ли сделка от посочените в чл.4 на договора?, 2.Правно релевантен ли е фактът, че към учредяване на дог.ипотека, същата уврежда купувача?, 3.Следва ли решаващите изводи на съда да се базират на съображения за отсъствие на доказателства от касатора за реално увреждане на интересите му, и тези съображения да водят до извода, че неизпълнението на ответника не е увреждащо интересите на продавача?, 4. Допустимо ли е съда при тълкуване на договора по чл.20 ЗЗД да подмени волята на страните? Тези материалноправни въпроси били съществени и формирали основания по чл.280,ал. ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, а не само съществен, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Първите въпроси не се правни, а фактически, защото са въпроси на фактите по делото и доказването им. Те са фактологично обусловени, тъй като са обвързани с конкретни факти по сключване и изпълнение на сделката. Вторият въпрос е и непрецизно формулиран. Последният въпрос е с еднозначен отговор, но изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения между страните предварителен договор-обективирани в чл.4.2 и чл.4.1. Това е преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК. Резултатът от тълкуването е предмет на преценка за правилност на въззивното решение, а относно необходимостта от тълкуване касаторът не е формулирал относим правен въпрос, нито е посочил доказателства по прилагане на допълнителен селективен критерий. Доколкото в чл.4.2 е визирано неизпълнение с общата формулировка “сделка с имота”, но страните спорят относно прилагането на клаузата, съдът по необходимост е тълкувал волята им, в съответствие с поетите от продавача задължения в чл.4.1 и чл.4.2 от предварителния договор. Не е налице твърдяното противоречие с представеното Р 81/7.07.2009 по т.д. 761/2008 на І т.о., с което е прието кои договорни клаузи подлежат на тълкуване по чл.20 ЗЗД, а оплакването на касаторът е за подмяна волята на страните. За останалите представени решения, не само, че не са влезли в сила, но както и за вече цитираното, не е посочено по кой от въпросите се представят. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. В случая въззивният съд е приел, че разпоредбите на чл.87,ал.1 и 2 ЗЗД са диспозитивни, което е в пълно съответствие с ТР 30/17.06.81 ОСГК. Позоваването на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е бланкетно и няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2010 ОСГТК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.