Определение № 406 от 05.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. от[населено място] срещу решение №641/12.05.2009 год., постановено по гр.д. № 385/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решението постановено по гр.д. № 3603/2009 год. на Пловдивския районен съд, с което е осъден да заплати по 780 лв. месечен наем за периода от 16.10.2008 год. до 16.03.2009 год. и мораторната лихва за забава в плащането на наемните вноски, както и 162,95лв. консумативи за ползването на наетия имот, ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от датата на исковата молба - 24.03.2009 год. до окончателното им изплащане и деловодни разноски. Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на процесуалния закон /съдът е кредитирал само показанията на свидетеля посочен от противната страна / ,както и поради нарушения на материалния закон / съдът неправилно е приел, че предизвестието за прекратяване на договора за наем следва да бъде направено в писмена форма/. Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК. Представени са и копия от съдебни актове. Ответникът по касация Д. Г. Т. от[населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. В случая тези изисквания не са изпълнени. В представеното към касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В изложението се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, които мотат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Доколкото в случая такъв въпрос не е формулиран, не могат да бъдат обсъждани и допълнителните основания за допустимост касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, както и представените съдебни актове. Последното следва от обстоятелството, че тези основания се преценяват във връзка с формулирания правен въпрос. По изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.