Определение № 445 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 261/2010 г.

Образувано е по частни жалби на „С” Е. гр. С., Т. Б. З. и А. Д. З., и двамата от гр. С., против определение № 361 от 17.11.2009 г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, с което се оставят без разглеждане жалбите им срещу определение на Районен съд гр. К. от 26.03.2008 г. по ч. гр. д. № 116/2008 г. и се прекратява производството по ч. гр. д. № 1 029/2009 г. С частните жалби са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Ответниците по частните жалби “Ц” Е. гр. К. и „А” Е. гр. С. не изразяват становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК Настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното: Частните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни, но разгледани по същество са неоснователни. С определение от 26.03.2008 г. по ч. гр. д. № 116/2008 г. Костинбродският районен съд е допуснал обезпечение на бъдещи обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от ТЗ за заплащане на обща сума от 56 649,69 лв., дължима по договори за покупко – продажба и доставка на бетон, които „Ц” Е. гр. К. ще предяви срещу „А” Е. гр. С., като налага възбрана върху следния недвижим имот: монолитна тухлена жилищна сграда с РЗП от 3 476,60 кв. м., находяща се в гр. С., ул. „З” № 1* построена в имот № 2* парцел ****, кв. 169, местност „Т” по регулационен план ГГЦ „З”. Срещу това определение са подадени частни жалби от „С” Е. гр. С., Т. Б. З. и А. Д. З., с искане същото да бъде отменено. Жалбоподателите обосноват претенциите си с обстоятелството, че са собственици на част от възбранения недвижимия имот, като в подкрепа на твърденията си са представили и нотариални актове за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на имоти и за покупко – продажба на право на строеж. С обжалваното в настоящото производство определение, въззивният съд е оставил без разглеждане депозираните жалби, като процесуални недопустими. Изложени са доводи, че жалбоподателите не са процесуално легитимирани да обжалват първоинстанционното определение. Определението е правилно. Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписвания или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. С цитираната разпоредба законодателят е определил кои са легитимирани да обжалват определението по обезпечение на иска, а именно – молителя и ответника, които в настоящия случай са „Ц” Е. гр. К. и „А” Е. гр. С.. Жалбоподателите са трети лица, които претендират, че са собственици на част от възбранения недвимим имот. Последните не са от кръга на легитимираните лица да обжалват съдебния акт, с който е допуснато обезпечение върху имота им. Процесуалната легитимация е предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. В конкретния случай, липсата й по отношение на третите лица обуславя процесуалната недопустимост на подадените от тях частни жалби. В този смисъл правилен и законосъобразен се явява направения от въззивният съд извод, че те разполагат с други процесуални способи за защита при засягане на правата им от изпълнението – чрез обжалване на действията на съдия-изпълнителя ( чл.435, ал.4 ГПК) или чруз установителния иск по чл.440 ГПК. Изложеното позволява да се приеме, че обжалваното определение е постановено без наличието на отменителните основания на чл.2801, ат.3 ГПК и следва да бъде потвърдено. Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС