Решение № 5820 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13985/2012 г.

Решение № 5820 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13985/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 465 от 3.10.2012 г. по административно дело № 354/2012 г., Административен съд - Пазарджик е: 1) отменил мотивирано решение № Ж-41#1 от 19.04.2012 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № О-12-000-00-00488988/14.03.2012 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Пазарджик; 2) разпоредил връщане на преписката на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО - Пазарджик за решаване на въпроса по същество при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кадийска. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответницата по касация - Силвия Стефанова Овчарова от гр. Пазарджик, действаща чрез повереника си адв. Палев, в писмен отговор моли касационната жалба да се остави без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по казуса. На 20.06.2011 г. в РУСО - Пазарджик е представено заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни. Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е счел, че осигурителят "Кримтекс-01" ЕООД гр. Пазарджик е подал грешни данни в Регистъра на осигурените лица за месец ноември 2010 г., поради което е изпратил уведомително писмо до осигурителя с копие до Силвия Стефанова Овчарова за констатирани несъответствия в регистъра, с указание да се представят оригинални документи в тази връзка. Писмото до осигурителя е върната в цялост с отметка, че няма такава фирма на адреса, но Овчарова е представила в РУСО - Пазарджик оригиналната ведомост за м. 11.2010 г. и форма 76 за същия месец. Осигурителният орган е намерил, че ведомостта е грешно съставена и няма извършена корекция от осигурителя относно нарушение на чл. 40, ал. 5 от КСО във връзка с § 22о от ПЗР на КСО. Във връзка с това е издадено процесното разпореждане от 14.03.2012 г., с което на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване (НИОПОПДОО), ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите в РУСО - Пазарджик е отказал на Силвия Стефанова Овчарова отпускането на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 19.04.2012 г. при осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на РУСО - Пазарджик е потвърдил разпореждането, като е описал в мотивите си идентична с гореописаната фактическа обстановка, без да изложи други правни аргументи или да конкретизира каква точно грешка е допусната във ведомостта за месец ноември 2010 г. За да уважи сезиралата го жалба срещу това решение, Пазарджишкият административен съд е приел, че между Овчарова и дружеството-работодател има осигурително правоотношение и тя е "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, а административният орган в нарушение на чл. 50 и чл. 51 от КСО е отказал да й отпусне парично обезщетение за бременност и раждане, като в нарушение на административнопроизводствените правила и в частност на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не са ясни конкретните фактически и правни основания за постановения отказ (не е уточнил какви са конкретните грешни данни в подадените от осигурителя документи). Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Пазарджик (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон (чл. 4, чл. 10, ал. 1, чл. 50, чл. 51 от КСО, § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица - редакция, ДВ, бр. 7/2007 г.). Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните и компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, като основателно е приел за незаконосъобразно решението на административния орган, с което на Овчарова е било отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50 и чл. 51 от Кодекса за социално осигуряване за остатъка от 135 до 410 календарни дни. Действително в обстоятелствената част на административните разпореждане и решение не е отразено в какво се състоят грешките в изготвената от осигурителя ведомост за месец ноември 2010 г. При това положение е ирелевантно обстоятелството, че работодателят не е открит на адрес за връчване на уведомителното писмо за отстраняване на недостатъци, които не са ясно посочени и в самото писмо. Установено е, че работодателят е подавал декларации за Овчарова за септември, октомври и ноември 2010 г. като осигурено лице, което сочи на възникнало осигурително правоотношение, по което са дължими осигурителни вноски. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно дефиницията, която се съдържа в законовия текст, "осигурено лице" (по смисъла на част първа на кодекса) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. При положение, че по делото не е спорно, че работничката вече има определения осигурителен стаж по чл. 48а от КСО за придобиване правото на обезщетение за осигурителния риск "бременност и раждане", и няма неизпълнено законово изискване по отношение на Овчарова, отказът да й се изплати парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50 и чл. 51 от Кодекса за социално осигуряване за остатъка от 135 до 410 календарни дни, е незаконосъобразен. Лицата, по отношение на които е възникнал риска "майчинство", са особена категория осигурени лица, за които единственото условие да получават обезщетение за бременност и раждане е да имат осигурителен стаж за риска "общо заболяване и майчинство" от 12 месеца. След като Овчарова е осигурена за общо заболяване и майчинство към датата на настъпване на временната неработоспособност, тя има право на претендираното парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. Според чл. 50, ал. 1 от КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждане. Осигурителният риск "майчинство/бременност" възниква на първия ден от признатите 45 календарни дни преди раждането, а осигурителният риск "майчинство/раждане" възниква с раждането на детето и неговото времетраене продължава 365 календарни дни, освен в случаите по чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от КСО (към които настоящия не спада). Силвия Стефанова Овчарова е имала качеството на осигурено лице за "общо заболяване и майчинство" към момента на настъпване на осигурителния риск (30.11.2010 г. - датата на раждането на сина й Александър Спасов Овчаров). Според чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото не е спорно, че ответницата по касация е придобила осигурителен стаж с изискуемата продължителност за осигурения риск по тази разпоредба, поради което следва да се приеме, че е притежавала качеството на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство. Чл. 48а и чл. 50, ал. 1 от КСО даже не обвързват възникването на осигурителния риск с издаването на болничен лист, защото осигурителния риск не възниква от болничния лист, а само се удостоверява от него и определя продължителността на отпуска по риска. Последващият болничен лист за майчинство не удостоверява възникване на нов осигурителен риск "майчинство/раждане", защото за едно дете не може да възникне повече от един такъв осигурителен риск. Доводите на касатора за законосъобразност на отказа на осигурителния орган да признае правото на обезщетение за бременност и раждане поради неконкретизирани грешки във ведомостта на осигурителя, не намират опора в доказателствата по делото и в нормативната уредба, а такива грешки не са установени и от вещото лице, извършило компетентно възложената му съдебно-икономическа експертиза. Но дори и твърдяните грешки да съществуваха и работодателят да не е направил корекция в грешно подадени данни, то осигурителният орган няма право да наказва осигуреното лице за грешки на осигурителя, тълкувайки ги превратно в ущърб на осигурената като основание да отказва изплащане на иначе дължимо обезщетение. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на административните разпореждане и решение, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Пазарджишкия административен съд за незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая осигурителният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик също е издал незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на осигурителния орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.