Определение № 186 от 18.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 873/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. С. срещу решение № 10 от 09. 01. 2020 г. по в. т. д. № 586/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО в частта, с която след частична отмяна на решение № 196 от 12. 04. 2019 г. по т. д. № 198/2018 г. на Старозагорски окръжен съд, ТО е отхвърлен предявеният от В. И. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на допълнителното над доброволно платеното застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП на 08. 09. 2017 г. за разликата над 25 000 лв. до 35 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка сочи, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД. Излага оплаквания, че въззивният съд не е отчел в пълен обем настъпилите тежки последици за пострадалата, вследствие причинените физически и морални страдания. Релевира доводи, че при определяне на дължимото обезщетение, съдът не е съобразил доказателствата, установяващи одобрението за финансово подпомагане за асистирана репродукция; получените тежки травми, наложили сложни медицински интервенции за дълъг период от време, вследствие на което е липсвала възможност за обективно забременяване; лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като проявна форма на обществено – икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието. Моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълния предявен размер. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови посочения резултат, въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания, причинени при ПТП на 08. 09. 2017 г., възлиза на 35 000 лв., като е намалил същото на 25 000 лв. поради доброволно заплатени от застрахователя 10 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил характера и тежестта на уврежданията на здравето на ищцата: многофрагментно счупване на лявата мишнична кост, включително и главата, с изкълчване и оток на меките тъкани на главата; проведените две ортопедични операции /през септември 2017 г. и юни 2018 г./; дългия период на възстановяване и извършване на физиотерапевтични и рехабилитационни процедури с цел възстановяване на обичайното физическо състояние на ръката; невъзможността на ищцата след първата операция да се обслужва дълго време сама, необходимостта от чужда помощ; претърпените от нея силни болки и психически дискомфорт вследствие увреждането на рамото и затрудненото му движение; обстоятелството, че преди травмата пострадалата е била напълно здрава и работоспособна, както и икономическата обстановка в страната към момента на увреждането. Въззивният съд е приел, че при определяне размера на дължимото обезщетение не следва да се взимат предвид доказателствата, установяващи факта, че ищцата е била одобрена за организационно и финансово подпомагане за асистирана репродукция, тъй като в исковата молба не са релевирани доводи за вреди, причинени от това обстоятелство, както и няма данни същите да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалбоподателка поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС № 4/1968 г. и постановените по чл.290 ГПК решение № 158 от 28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г., I т.о., решение № 100 от 28.07.2011 г. по т.д. № 645/2010 г., I т.о., решение № 141 от 28.01.2016 г. по т.д. № 1398/2014 г., II т.о., решение № 202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г., II т.о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., II т.о., решение № 28 от 09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г., II т.о., решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г., II т.о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г., II т.о., решение № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г., I т.о., решение № 217 от 22.12.2016 г. по т.д. № 3402/2015 г., II т.о., решение № 66 от 03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г., II т.о., решение № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г., I т.о., решение № 179 от 29.01.2016 г. по т.д. № 2143/2014 г., I т.о. и решение № 123 от 10.01.2020 г. по т.д. № 3104/2018 г., II т.о. Поставеният правен въпрос е по приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като апелативният съд е постановил обжалваното решение в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В цитираните от касационната жалбоподателка ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /цитираното от касационната жалбоподателка решение № 158 от 28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. на ВКС, I т.о. и служебно известните на състава решение № 93 от 23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 88 от 9.07.2012 г. по т.д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т.о. и др./. Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като израз на променящите се обществено - икономически условия в страната, без на същите да се придава самостоятелно значение за размера на обезщетението /цитираните от касационната жалбоподателка решение № 83 от 6.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, II т.о. и служебно известните на състава решение № 242 от 12.01.2017 г. по т.д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 157/28.11.2014 г. по т.д. № 3040/2013 г. на ВКС, II т.о. и др. /. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения от ищцата иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, въззивният съд е съобразил изяснените в цитираната практика критерии и е взел предвид установените по делото обстоятелства, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. Извършената от съда преценка относно дължимия размер на обезщетението е към датата на събитието - 08. 09. 2017 г., като решаващият съд е отчел икономическите условия в страната към този конкретен момент, съответно основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие. Що се касае до несъобразяване на фактите, че ищцата е била одобрена за организационно и финансово подпомагане за асистирана репродукция, то въззивният съд е изтъкнал, че в исковата молба липсва позоваване на вреди във връзка с тези обстоятелства и не се установява невъзможността на ищцата да се подложи на асистирана репродукция да е пряка и непосредствена последица от увреждането. Следва да се отбележи, че правилността на тези изводи, както и на извършената от съда преценка на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост не би могла да бъде контролирана в производството по чл. 288 ГПК, а само след допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. При този резултат, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение