Определение № 152 от 22.03.2011 г. на ВКС по д. № 140/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Ц. срещу въззивното определение на В. окръжен съд /ОС/ по гр.д. №93/11 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касатора срещу Х. Ж./ като наследник на Я. Ж./ иск по чл.124, ал.5 от ГПК, поради липса на правен интерес от установяването. Прието е, че предявеното за установяване престъпно обстоятелство по чл.210, ал.1,т.5 от НК – въвеждане на ищеца в заблуждение от страна на наследодателя на ответника при сключване на договора за продажба на патентован продукт от 11.09.01 г., не е от значение за отмяна на влязлото в сила между страните решение, с което ищецът е осъден да заплати цената по договора, на посоченото в исковата молба основание -чл.303, ал.1,т.2 от ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. Налице е и основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – определението противоречи на задължителната и трайна практика на ВКС / ППВС №2/77 г., опр. №89/10 г. по ч.гр.д. №723/09 г., ТР №20/68 г. на ОСГК/ по процесуалния въпрос за правния интерес от установяването като абсолютна процесуална предпоставка за водене на иска по чл.124, ал.5 от ГПК. ВКС, като разгледа частната жалба я намира за основателна поради следното: въззивният съд е приел, че липсва интерес от установяването, защото то не е за посочените в чл.303, ал.1,т.2 от ГПК престъпни действия на лица при решаване на делото. Този извод е незаконосъобразен – от обстоятелствената част на исковата молба е видно, че предявеното за установяване престъпно обстоятелство, след прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.210, ал.1,т.5 от НК срещу Я. Ж., поради смъртта му е от значение за гражданското правоотношение на страните по договор от 11.09.01 г. С договора Я. Ж. продал на ищеца Ц. описания там патентован продукт за сумата от 15 000 щ.д., 7000 от които са платени при подписването на договора. С влязло в сила решение на В. ОС по гр.д. №391/05 г. Л. Ц. е осъден да заплати на Я. Ж. остатъка от цената по договора и обезщетение за забава. В мотивите на решението е посочено направеното от Л. Ц. срещу иска възражение, че ищецът не е собственик на патентован продукт. Сега по реда на чл.124, ал.5 от ГПК Л. Ц. е поискал да се установи, че Я. Ж. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у ищеца Л.Ц. заблуждението, че разполага с патентован продукт и документация за реализирането му и му го продал с договор от 11.09.01 г., като му причинил имотна вреда. В т.3 от ППВС №2/77 г. е пояснено, че основание за отмяна по чл.231, ал.1,б.”а” от ГПК, отм. / сега 303, т.1 от действащия/ е присъда или решение по иск с пр. осн. чл.97, ал.4 от ГПК, отм./ чл.124, ал.5/, с които се установява по надлежния ред обстоятелство, важно за гражданския спор, което страната е твърдяла, но не е могла да установи при разглеждане на гражданското дело. В този случая присъдата или решението са ново писмено доказателство, което установява обстоятелство от значение за спора. В т.13 от ППВС №2/77 г. е посочено, че съдът се произнася по заявеното с иска право, без да е обвързан от дадената му от ищеца пр. квалификация. Този принцип се прилага и в производството по чл.231 и сл. от ГПК. В случая съдът е следвало да прецени правния интерес от иска по чл.124, ал.5 от ГПК, като съобрази значението на предявеното за установяване престъпно обстоятелство за гражданския спор и възможността установяването му да послужи за отмяна на вл. в сила решение по спора, в хипотеза на чл.303 от ГПК. Въззивното определение е неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на иска. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.