Определение № 4174 от 20.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2528/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Х. П. и П. Х. П. чрез пълномощника им адвокат И. И. против разпореждане № 2008 от 19.04.2024 г., постановено по гр. д. № 2107 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, касационна жалба вх. № 9050/08.04.2024 г. на К. Х. П. и П. Х. П., срещу постановеното по делото решение № 231/07.03.2024 г. Насрещната страна И. Н. И. не е изразил становище в настоящото производство. Касационният съдебен състав приема, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови атакуваното разпореждане Окръжен съд – Варна е съобразил, че предмет на разглеждане по делото е иск по чл. 76 ЗС, чиято цена е 1265.70 лв., съобразно данъчната оценка на имота. Посочил е, че въззивните решения по искове по чл. 76 от ЗС, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, подлежат на касационно обжалване, ако цената иска е над 5000 лв. Частните жалбоподатели считат разпореждането за неправилно, като навеждат довод, че исковата претенция по чл. 76 ЗС по естеството си е за защита на собствеността, а доколкото те са придобили собствеността въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 2249/2020 г., ІV г. о. на ВКС, то с уважаване на иска по чл. 76 ЗС се засяга тяхното право на собственост. Навеждат и довод, че съдът неправилно е определил цената на иска въз основа на приложената по делото данъчна оценка на поземления имот, вместо да изслуша съдебно-оценителна експертиза, която да каже категорично каква е пазарната цена на имота, която в този случай ще бъде много над определената от съда. Доводите са неоснователни. Искът по чл. 76 ЗС е вещен, но с него не се защитава правото на собственост, а владението като факт по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС или държането по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, когато са отнети чрез насилие или по скрит начин. Затова и чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК определя цената на владелческите искове на 1/4 от данъчната оценка на имота или пазарната му цена, ако няма данъчна оценка отделно от цената на исковете за собственост и други вещни права, а чл. 357 ГПК задължава съда да провери само факта на владението и нарушението му и изрично предвижда, че документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението. Затова и тезата на жалбоподателите, че искът по чл. 76 ЗС е иск за защита на собствеността е в пряко противоречие с нормативната уредба. Достъпът до касационно обжалване на въззивните решения, постановени по искове по чл. 76 ЗС, зависи от цената на иска. Въззивният съд правилно е определил и цената на иска въз основа на приложената към исковата молба данъчна оценка, доколкото по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК въпросът за цената на иска не е бил повдиган до приключване на първото съдебно заседание. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение