Определение № 10338 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8272/2023 г.

ВАСПето отделение30.10.2023reporting judge Нели Дончева

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 6485 от 16.06.2023 г. на Председателя на пето отделение на Върховния административен съд постановено по административно дело № 5543/2023г. по описа на ВАС. ОСЪЖДА Български институт по метрология, гр.София да заплати на „Газтехника“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София направените по адм.д.№ 5543/2023 г. по описа на ВАС разноски в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА секретар: Членове: /п/ ТИНКА КОСЕВА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА

Grounds

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от и.д. Председател на Български институт по метрология, гр.София, чрез пълномощник гл.юрк. М.Тимчев, срещу Разпореждане № 6485 от 16.06.2023 г. на Председателя на пето отделение на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 5543/2023 г. С обжалваното разпореждане Председателят на пето отделение на Върховния административен съд (ВАС), на основание чл.215, т.1 и т.3 вр. с чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК, е оставил без разглеждане касационната жалба на и.д. Председател на Български институт по метрология, чрез пълномощника му гл.юрк. М. Тимчев против Решение № 1139 от 22.02.2023 г., постановено по адм. дело № 11548/2021 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, оставил е без разглеждане касационната жалба на Главен директор на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при Българския институт по метрология, чрез пълномощника му гл.юрк. М. Тимчев против Решение № 1139 от 22.02.2023 г., постановено по адм. дело № 11548/2021 г. по описа на АССГ и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател счита, че оспореното разпореждане е неправилно. Посочва, че независимо, че по адм. дело № 11548/2021 г. съдът е приел че страна по делото е Главен директор на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при Българския институт по метрология, всъщност страна по делото, която е участвала в административното и в първоинстанционното съдебно производство чрез главния директор е Българския институт по метрология. Твърди и че за Българския институт по метрология възникват и последствията – правата и задълженията от решението на съда, предвид осъждането му да заплати разноските по делото на ответната страна. В тази връзка се оспорват и изводите на председателя на пето отделение, че е налице основанието по чл.215, т.1 от АПК. Във връзка с просрочието на касационната жалба на Главен директор на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при Българския институт по метрология счита, че срокът е пропуснат поради поведение на съда, въвело жалбоподателя в заблуждение, както и че Главния директор на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ не представлява института и не е орган на изпълнителната власт. Иска обжалваното разпореждане да се отмени като неправилно и да се разгледа касационната жалба по същество. Ответникът по частната жалба - Главен директор на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при Българския институт по метрология поддържа частната жалба, счита оспореното разпореждане за неправилно и моли да бъде отменено по съображенията, изложени в частната жалба. Ответникът по частната жалба – „Газтехника“ ЕООД гр.София, чрез адв.А.Александров оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното разпореждане да се остави в сила. По реда на чл.248, ал.1 от ГПК претендира направените разноски във връзка с прекратяване на производството по касационната жалба на и.д.председател на Българския институт по метрология срещу Решение №1139/22.02.2023 г. по адм.д.№ 11548/2021 г. по описа на АССГ и прилага доказателства за същите. С писмен отговор и.д.председател на Българския институт по метрология оспорва направеното от „Газтехника“ ЕООД искане по чл.248, ал.1 ГПК за присъждане на разноски, като поддържа, че искането не е доказано, че е налице злоупотреба с правото по чл.78 от ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт с правен интерес в частта, в която Председателят на пето отделение на ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба на и.д. Председател на Български институт по метрология против оспореното решение. Разпореждането в частта, в която Председателят на пето отделение на ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба на Главен директор на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при Българския институт по метрология, против Решение № 1139 от 22.02.2023 г., постановено по адм. дело № 11548/2021г. по описа на АССГ, поради неоспорването му от Главния директор на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при Българския институт по метрология е влязло в законна сила. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане касационната жалба на и.д. Председател на Български институт по метрология, председателят на пето отделение е приел, че същата е подадена от лице, което не е било страна в съдебното производство, поради което е налице основанието по чл. 215, т.1 АПК, във връзка с чл. 210 АПК. За да достигне до този извод е посочил, че като страна в първоинстанционното производство е конституиран и е участвал Главен директор на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при Българския институт по метрология, в качеството си на издател на оспорения административен акт. Отразил е, че касационната жалба е подадена от и.д. Председател на Български институт по метрология, който не е бил страна пред първоинстанционното съдебно производство и няма данни оспорената пред съда заповед да е издадена при условията на делегирана компетентност. Посочил е, че не е налице и хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК, която признава активна процесуална легитимация за касационно оспорване на лицата, неучаствали в производството по причина на процесуален пропуск на съда, когато съдебният акт има сила и е неблагоприятен спрямо тях. Определението е правилно. Като страни в първоинстанционното производство са конституирани „Газтехника“ ЕООД гр.София - жалбоподател и директор на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при Българския институт по метрология - ответник. Предмет на спора е писмо изх.№ 000029-7163/27.10.2021 г. на Главния директор на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при Българския институт по метрология, с което е обективиран отказ по заявление с вх.№ АУ-000029-7163/15.07.2021 г. за вписване на средство за измерване по чл.1а, ал.4 от Наредбата за средствата за измерване-манометри PREMATLAK, които подлежат на метрологичен контрол в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. С Решение № 1139 от 22.02.2023 г., постановено по адм. дело № 11548/2021г. по описа на АССГ е прогласена нищожността на оспореното писмо. Съображенията на председателя на пето отделение са правилни и законосъобразни и се споделят напълно от настоящата инстанция. Български институт по метрология е юридическо лице, със самостоятелна правосубектност, представлява се от председател, но това не го легитимира да подаде в лично качество жалба срещу неблагоприятното за административния орган решение. Съдебната практика приема, че по принцип касационното производство не може да бъде инициирано от лице, което не е участвало в първоинстанционното производство – аргумент от чл. 210, ал. 1 АПК. В случая касаторът - и.д. Председател на Български институт по метрология не е бил страна в първоинстанционното производство, поради което не разполага с процесуалното право да атакува постановения съдебен акт. Член 210, ал. 2 АПК предвижда правото на лица, които не са участвали в делото да обжалват решението в случаите, когато то е неблагоприятно за тях. Имат се предвид неучаствали по делото субекти, засегнати от правните последици на постановения съдебен акт, чиято процесуална легитимация е съвместна с тази на една от страните. Касационният жалбоподател, а именно Български институт по метрология, не попада в описаната категория лица. С оглед изложеното разпореждането на председателя на пето отделение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Основателно се явява искането на „Газтехника“ ЕООД, чрез адв.А.Александров за присъждане на направените разноски във връзка с прекратяване на производството по касационната жалба на и.д.председател на Българския институт по метрология срещу Решение №1139/22.02.2023г. по адм.д.№ 11548/2021 г. по описа на АССГ. В хипотезата на подадена касационна жалба, ответната страна в производството по касационната жалба по силата на общото правило на чл.78, ал.4 ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл.144 АПК, има право на разноски, направени за това производство при прекратяването му, като обективната и невиновна отговорност за разноски се възложи на страната инициирала касационното производство. С разпореждане № 6485 от 16.06.2023 г. на Председателя на пето отделение на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 5543/2023г. по описа на ВАС, съдебното производство, инициирано по касационни жалби на и.д. Председател на Български институт по метрология и Главен директор на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при Българския институт по метрология е прекратено и на осн. чл.78, ал.4 ГПК вр. чл.144 АПК се дължат разноски на ответната страна за извършеното от нея процесуално действие - подаване на отговор на касационна жаба. За изготвения отговор „Газтехника“ ЕООД е заплатило адвокатско възнаграждение на упълномощения представител адв. А.Александров, с приложено редовно пълномощно по адм.д.№ 11548/2021 г. по описа на АССГ, в размер на 1200 лева с вкл.ДДС, видно от представените доказателства по делото: копие на фактура № 291 от 19.06.2023 г. за платена сума от „Газтехника“ ЕООД на Адвокатско дружество „Комаревски, Димитров и съдружници“, авизио за получено плащане и справка за клиент, издадена от „Банка ДСК“ АД. Направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение с ДДС е в минималния размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1, във връзка с чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Cited provisions

17