Определение № 41 от 22.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5078/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 3507 от 26.10.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4307/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба на И. Г. Д. с вх. № 73359 от 01.06.2017 г. против решение № 6574 от 23.09.2015 г. по гр.д. № 9601/2011 г. на Софийския градски съд, II „б“ състав и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател – И. Г. Д. от [населено място], поддържа доводи за неправилност на въззивното определение, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост по подробно изложени в жалбата съображения. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с обжалваното пред него решение № 6574 от 23.09.2015 г., постановено по гр.д. № 9601/2011 г. на Градски съд – София, II „б“ състав е оставена без уважение като неоснователна жалба, подадена по реда на чл. 435 ГПК срещу действия на държавен съдебен изпълнител при Софийския районен съд – 3 отд., 18 участък., по изп. д. № 20037/2011 г. по налагане на запор върху сумите по сметки на жалбоподателя. Установено е, че това решение вече е било предмет на инстанционен контрол по жалба на Д., по която има произнасяне с определение № 3739 от 22.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5086/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което жалбата е оставена без разглеждане. Това определение е било потвърдено с определение № 136 от 18.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1508/2016 г. на ВКС. С жалбата, по която е образувано ч.гр.д. № 4307/2017 г. пред Софийския апелативен съд, е обжалвано отново същото първоинстанционно решение на Софийски градски съд по чл. 435 ГПК. Ето защо, съдът е приел, че правото на инстанционно обжалване е изчерпано за страната, поради което и подадената частна жалба е процесуално недопустима. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК изрично изключва инстанционния контрол на решенията, с които окръжният съд се произнася по жалба срещу действия на съдебния изпълнител. С посочената категория съдебни решения окръжният съд дава разрешение по същество на въведения с жалбата спор за законосъобразността на извършените от съдебния изпълнител действия или бездействия в рамките на процесуалното правоотношение, което се развива между него като орган по изпълнението и длъжника, съответно взискателя, като страни в изпълнителния процес. С оглед изложеното, правилно въззивният съд е възприел, че е сезиран с процесуално недопустима жалба, доколкото същата е насочена срещу решение, с което окръжният съд се е произнесъл по съществото на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, като е оставил същата без уважение поради извод за неоснователността й. Освен това, частният жалбоподател вече е подал жалба срещу решението на Софийския градски съд, която е била оставена без разглеждане от друг състав на апелативния съд с определение, потвърдено по ч.гр.д.№1508/2016 г. на ВКС. Само на това основание, правото на частна жалба на И. Г. Д. е процесуално изчерпано, тъй като то вече е осъществено и поради това е недопустимо. С оглед изложеното, въззивното определение е правилно и следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът