Определение № 112 от 09.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 679/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „ Ф. К. С. ВЕ ТИ. АШ”, гр. Т. против въззивно определение на Софийски апелативен съд № 230 от 09.03.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 34/ 2009 год., с което е потвърдено разпореждане на Софийски градски съд от 06.10.2008 год., по гр.д. № 459/2008 год., основано на чл.100, ал.2 ГПК/ отм./, във вр. с чл.98, ал.1,б.”б” ГПК/ отм./ за връщане исковата молба на ищеца, настоящ частен жалбоподател, поради неотстранена в определения от съда срок нейна нередовност. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, във вр. с изпращане съобщение на страната, както за констатирана нередовност на исковата и молба, така и за продължаване на първоначално дадения от първоинстанционния съд срок по чл.100, ал.1 ГПК/ отм./, поради което се иска отмяната му. В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател е обосновал допустимост на частното обжалване по приложно поле с твърдението, че обусловилият крайния изход на делото въпрос на процесуалното право – наличието на обективна невъзможност, поради реорганизация работата на съдилищата във вр. с произтичащата от ЗТР пререгистрация на отделните търговци, страната да се снабди с удостоверение за актуално състояние, следва ли спрямо нея приложение да намери процесуалната санкция, въведена с чл.100, ал.2 ГПК/ отм./, по който въззивният съд се е произнесъл е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване и съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК провери данните по делото, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275,ал.1 ГПК от надлежно легитимирана в производството пред Софийски апелативен съд страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е счел, че в определения от Софийски градски съд, по реда на чл.100, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.98, ал.1,б.”б” ГПК/ отм./ срок, настоящият частен жалбоподател, в качеството си на ищец, не е отстранил констатираната нередовност на подадената от него искова молба, поради което спрямо последния приложение намира установената с чл.100, ал.2 ГПК /отм./ процесуална санкция. При обосноваване на горния правен извод въззивният съд се е позовал на събраните по делото доказателства, сочещи на проявено от ищеца процесуално бездействие да охрани интересите си като страна в процеса, вкл. и в рамките на продължения от първоинстанционния съд първоначално определения срок с още 30 дни. Следователно поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК / наименовано „молба”/, въпрос на процесуалното право въобще не е бил предмет на обсъждане от страна на въззивния съд, поради което същият не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- основна предпоставка за допускане частното касационно обжалване – арг. от чл.274, ал.3 ГПК. Същевременно в случая не е налице и селективният критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на който частният жалбоподател се позова. Доколкото нормата и на чл.98, ал.1,б.”б” ГПК/ отм./, както и тази на чл.100 ГПК/ отм./ са не само ясни и пълни и не се нуждаят от корективно тълкуване, но във вр. с приложението им от десетилетия съществува трайно непротиворечива и последователна съдебна практика, която не се налага да бъде променена, било поради нейната неправилност, било поради настъпила промяна в обществените отношения, за да бъде възприета нова, то соченото основание за селектиране на частните касационни жалби – допълнителна предпоставка, въведена с чл.280, ал.1 ГПК-отсъства, което от своя страна възпрепятства допускане на частната касационна жалба до разглеждането и по същество. При създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на факултативен касационен контрол, липсата на императивно установените предпоставки за допускане на касационното обжалване, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща и в разглежданата хипотеза, то за настоящия съдебен състав не съществува процесуална възможност да се произнесе по оплакванията за неправилно приложен от въззивния съд процесуален закон. Отделен в тази вр. остава въпросът, че наличието на обективна невъзможност за ищеца да се снабди с необходимото за удостоверяване правосубектността му удостоверение за актуално състояние подлежи на главно и пълно доказване в производството по чл.217, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл. 213, б.”б” ГПК/ отм./ с допустимите от ГПК доказателствени средства, каквито по делото не са установени. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК