Определение № 626 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 385/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Б. К. К. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], чрез процесуален представител адвокат В. Г.-АК-Л. против въззивно решение на Ловешки окръжен съд № 286/25.11.2010 г., постановено по гр. д. № 357/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Троянски районен съд № 104, т. ІІ/7.04.2010 г., постановено по гр. д. № 1047/2009 г., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Б. К. К. против [фирма]/в ликвидация/, [населено място], представлявано от ликвидатор Л. Л., иск с правно основание чл. 27 вр. чл. 30 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран с нот. акт № 88, том ІІ, нот. д. № 261/2008 г. на нотариус Б. К.. С изложение по допустимостта на касационното обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. За ответника по касация [фирма], [населено място] не е изразено становище по повод жалбата. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: За да отхвърли иска с правно основание чл. 27 вр. чл. 30 ЗЗД въззивният съд е приел за недоказано от страна на ищцата, че е сключила процесния договор за покупко-продажба на апартамент в резултат на осъществено спрямо нея от длъжностни лица на ответника заплашване и възбуден основателен страх и че е доказано, че договорът е сключен от нея единствено с намерение да възстанови част от причинените от нея на дружеството щети от установена липса на парични средства в особено големи размери вследствие дейността й като главен счетоводител на дружеството, за което е образувано н.о.х.д. № 623/09 г., по което й е повдигнато обвинение по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 201 и чл. 26, ал. 1 НК. Съдът е посочил, че даването вместо изпълнение е предвиден от закона /чл. 65 ЗЗД/ способ за погасяване на съществуващо задължение от длъжник спрямо кредитор. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Необосновано е разбирането на касатора с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед разясненията на Върховния касационен съд с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК. С изложението липсва посочен правен въпрос и не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. По своето съдържание изложението приповтаря оплакванията, изложени с касационната жалба за допуснати нарушения, обосноваващи неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не са относими кAъм предварителното производство по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение