Определение № 197 от 08.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 135/2009 г.

Производството е по член 274 ал.3 т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба,подадена от М. М. С. от гр. П. против определение №89/20.01.2009г. на Пловдивски апелативен съд,постановено по ч.гр.д. №81/2009г. по описа на същия съд. В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към частната касационна жалба, жалбоподателката С. ,заявява,че с постановеното решение,въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК. В изложението се излагат аргументи,че ВКС следва да се приоизнесе дали правилно е приложен закона от първоинстанционния и въззивния съд,при постановяване на атакуваното определение, и по специално член 22 ал.1 т.6 от ГПК,а също така се иска от ВКС да се произнесе по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос по отношение прилагането на разпоредбите на член 389,390 и член 391 от ГПК,като се изтъкват аргументи за неправилно прилагане от съда на тези текстове от ГПК,при което с произнасянето си, ВКС ще допринесе с мотивите си за правилното прилагане на закона и за развитието на правото. В приложеното от жалбоподателката изложение по член 280 ал.1 от ГПК, липсва формулирането на съществения материалноправен и процесуалноправен въпрос,по който въззивният съд се е произнесъл. Напротив ,видно от съдържанието на това изложение се иска от касационния съд да се произнесе по горепосочените съществени въпроси,които са свързани с твърдения за неправилно приложение на процесуалния закон,съобразно посочените в същото конкретни разпоредби от ГПК. По съществото си, в това изложение,жалбподателката излага всъщност касационни оплаквания срещу постановеното определение от въззивния съд, по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК. За да е налице тази хипотеза се изисква произнасянето на съда по даден материалноправен или процесуалноправен въпрос да е свързано с неяснота или непълнота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,каквито доводи липсват в изложението В. от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд