Определение № 6746 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Община Враца срещу Разпореждане №764 от 15.04.2024 г. на Административен съд (АС) – Враца по адм. дело №188/2024 г. С Разпореждането е оставена без разглеждане жалбата на Община Враца срещу Решение № N-17 от 06.02.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 г. (ОПОС) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател – Община Враца счита разпореждането за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Излага, че с Решение № N-17 от 06.02.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС на Община Враца е определена финансова корекция в размер на 25% върху поисканите за възстановяване разходи, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС и представляващи средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) от стойността на Договор №С-260 от 19.12.2013 г. с изпълнител „МС-Техно-Хидро" ДЗЗД на стойност 46 338 270,16 лв. без ДДС. Решението е обжалвано от Община Враца, в резултат на което е образувано първоинстанционното производство. С разпореждане от 03.04.2024 г. жалбата на Община Враца е оставена без движение, с указания да представи доказателства, че жалбата е подадена в преклузивния срок, както и за представяне на документ за внесена държавна такса в размер на 4 500,00 лв. Съдът е аргументирал определения размер на таксата с твърдение, че материалният интерес на обжалваното решение е 11 584 567,50 лв., поради което е приел, че на основание чл. 27, ал. 6 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) върху същия се начислява 0,8 %, но не повече от 1 700,00 лв., в случаите, когато материалният интерес превишава 10 000 000,00 лв. - таксата е 4 500,00 лв. В срока за отстраняване на нередовностите, те са отстранени. Представени са доказателства за подаване на жалбата в срок, както и платежно нареждане за внесена по сметка на АС – Враца държавна такса в размер на 1 700,00 лв., като от Община Враца подробно е обосновано защо е внесен този размер на държавната такса. Основата за определяне на дължимата такса в производството не превишава сумата от 10 000 000,00 лв. В обжалвания административен акт е посочено, че на Община Враца вече е била определена финансова корекция в размер на 5 % (с финансово изражение в размер на 2 092 891,67 лв.) и същата вече е била приспадната със снижените плащания по договора, т.е. тази сума следва да се изключи (приспадне) от общото финансово изражение на корекцията по обжалваното решение. С процесното решение органът е доналожил финансова корекция до максималния размер от 25%. Финансовото изражение на нередността (сумата за възстановяване от Община Враца) е 8 371 566,72 лв., която е материалният интерес в производството по делото. Поради това дължимата такса е 1 700,00 лв., която е внесена. Съдът е пропуснал да съобрази императивната разпоредба на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ. Не е съобразил и обстоятелството, че съгласно мотивите на стр. 6 и 7 от решението всички плащания по договора са приключили и към момента няма неверифицирани средства, които да се приспадат от новата финансова корекция. Ако не се приспаднат разходите от предходната финансова корекция, които вече са ефективно удържани, размерът на корекцията ще възлезе реално на 30% от допустимите и финансирани разходи от ЕСИФ, което е недопустимо и несъответно на материалния закон. Средствата представляващи безвъзмездна финансова помощ по договора не са 100%, както погрешно е пресметнато от съда, а са 90,58%, защото до разликата от 100%, бенефициерът ползва собствено финансиране и същото по закон следва да бъде приспаднато. Основата за определяне на финансова корекция, е не сумата по договора без ДДС, а 90.58% от нея, т.е. 41 973 204,97 лв. без ДДС. Финансовата корекция от 25% върху тази сума е максималното финансово изражение на нередностите - 10 493 301,23 лв., но не и материалния интерес по делото, който не превишава 10 000 000,00 лв. Предвид изложеното прави искане разпореждането да бъде отменено. Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че след като не са изпълнени в цялост указанията, то правилно съдът е приел, че не е отстранена нередовността на жалбата и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 158, ал. 3 АПК. Прави искане разпореждането да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С Разпореждане № 681 от 03.04.2024 г. производството по делото е оставено без движение и е указано на Община Враца в 7-дневен срок от уведомяването да представи доказателства, че жалбата е подадена в 14-дневен срок от получаване на оспореното решение, както и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 4 500,00 лв. по сметка на АС – Враца. С разпореждането жалбоподателят е предупреден за последиците при неизпълнение на същото. Разпореждането е надлежно връчено на Община Враца на 04.04.2024 г. С молба от 09.04.2024 г. от Община Враца са представени доказателства, че жалбата е подадена в законовия срок и е представена вносна бележка за внесена сума в размер на 1 700,00 лв., с оглед обоснования в молбата материален интерес по делото. До 11.04.2024 г. - крайният срок за изпълнение на разпореждането от Община Враца, не е внесен пълният размер на определената от съда държавна такса. С обжалваното в настоящото производство разпореждане съдът е приел, че дадените указания с разпореждането от 03.04.2024 г. не са изпълнени в цялост. Посочил е, че не е съгласен с твърденията в молбата относно това какъв е материалният интерес. Изложил е, че съгласно административния акт максималното финансово изражение на нередността е в размер на 10 493 301,24 лв., която сума представлява 25% от стойността на разходите по Договор № С-260 от 19.12.2013 г., представляващи средства от ЕСИФ. Приел е, че УО е коментирал установена нередност в предходно производство, за която е определена финансова корекция в размер на 5%, но от това не следва, че същият я „приспада“ от вече наложената такава и „доналага“ финансова корекция. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че дължимата държавна такса за разглеждане на делото се изчислява върху посочения от административния орган материален интерес, който е над 10 000 000,00 лв. На основание чл.158, ал. 3, изр. 1 АПК е оставил жалбата на Община Враца без разглеждане и е прекратил производството по делото. Разпореждането е неправилно. Делото е образувано по жалба на Община Враца срещу Решение № N-17 от 06.02.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС. С решението на Община Враца е определена финансова корекция в размер на 25% върху поисканите за възстановяване разходи, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС и представляващи средства от ЕСИФ по Договор №С-260 от 19.12.2013 г., с изпълнител „МС-Техно-Хидро" ДЗЗД. В решението е изложено, че при определянето на финансовата корекция се взема предвид, че с Писмо, изх. №1-005-0005-2-55 от 16.12.2016 г. на ръководителя на УО на ОПОС е потвърдено наличието на нередност, за която с Писмо, изх. №08-00-3692 от 07.09.2015 г. на ръководителя на УО на ОПОС на Община Враца е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия Договор №С-260 от 19.12.2013 г. Доколкото за установената нередност е индивидуализирана финансова корекция в размер на 5%, а с настоящото решение за всяка от установените нередности е индивидуализирана финансова корекция в размер на 25%, с оглед приложението на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ спрямо разходите по засегнатия от нередностите договор, приети за допустими за финансиране със средства по ОПОС и представляващи средства от ЕСИФ следва да се определи обща финансова корекция, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяка от тях. Изложено е, че според сключения с Община Враца административен договор за безвъзмездна финансова помощ, проектът се финансира 90,58% със средства от безвъзмездна финансова помощ (БФП), а размерът на собственото финансиране (от страна на бенефициера) е 9,42%. ДДС не е допустим разход по договора. В решението е посочено, че Договор №С-260 от 19.12.2013 г. с изпълнител "МС-Техно Хндро" ДЗЗД е на стойност 46 338 270,16 лв. без ДДС. Евентуалното максимално финансово изражение на нередността е в размер на 10 493 301,24 лв., които представляват 25% от стойността на разходите по Договор №С-260 от 19.12.2013 г., представляващи средства от ЕСИФ. На Община Враца е определена сума за възстановяване, в размер на 8 371 566,72 лв., в резултат на извършени плащания след верификация на извършени от бенефициера и предявени за възстановяване разходи. Посочено е, че от общия размер на верифицираните и платени на бенефициера разходи за сметка на БФП се приспада сума в размер на 2 092 891,67 лв., които представляват извършена на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансова корекция в размер на 5%. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗУСЕФСУ при оспорването на индивидуалните административни актове по този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и са в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1 700,00 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4 500,00 лв. Спорният по делото въпрос е какъв е материалният интерес по оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В обжалваното от Община Враца Решение № N-17 от 06.02.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС е посочено, че евентуалното максимално финансово изражение на нередността е в размер на 10 493 301,24 лв., които представляват 25% от стойността на разходите по Договор №С-260 от 19.12.2013 г., представляващи средства от ЕСИФ. Това обаче не означава, че сумата от 10 493 301,24 лв. в случая е материалният интерес по спора. Видно от мотивите на административния акт, за нередност по същия договор (т.е. – засягаща едни и същи допустими разходи) на Община Враца е била определена финансова корекция в размер на 5%, която вече е извършена за сумата от 2 092 891,67 лв. Посочената сума следва да се приспадне от сумата 10 493 301,24 лв., предвид което материалният интерес по спора не надвишава 10 000 000 лв., съответно – дължимата по делото държавна такса е 1 700,00 лв., която е внесена от Общината. Приемането, че материалният интерес по спора е в размер на 10 493 301,24 лв. е в нарушение на разпоредбата на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ, съгласно която, при констатирани два или повече случаи на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 се определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1. При така установените по делото релевантни факти, изводът на първоинстанционния съд за нередовност на жалбата на Община Враца, след внасяне на държавна такса от 1 700,00 лв., се явява несъответен на фактите по делото, а оттам и неправилен. С оглед на горното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд