Определение № 22 от 16.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 13/2017 г.

Производството е образувано по частна жалба вх.№6161/03.10.2016г. на [фирма] срещу разпореждане от 01.09.2016г. постановено по ч.т.д. №344/2016г. на Варненски апелативен съд, с което е върната подадената от дружеството частна касационна жалба вх.№5511/25.08.2016г. срещу определение от 08.07.2016г. по същото дело. След подаването на частната касационна жалба вх.№5511/25.08.2016г. от [фирма] , с разпореждане на Варненски апелативен съд от същата дата делото е изискано за прилагане от Варненски окръжен съд. Същото е изпратено от В. на 08.09.2016г. и е получено във Варненски апелативен съд на същата дата. На 01.09.2016г. от [фирма] е подадена молба за определяне на срок при бавност. В нея дружеството е изразило оплаквания, че частната му касационна жалба не е администрирана и моли да бъде определен подходящ срок за администрирането й и изпращането й за разглеждане от ВКС. По молбата е образувано ч.т.д.№1993/16г. на ВКС, ТК, с докладчик съдия Вероника Николова. Настоящият състав на ВКС, ТК, се е произнесъл по подадената молба за бавност, като е оставил същата без уважение. В мотивите на постановеното по ч.т.д.№1993/16г. на ВКС, ТК, определение от 20.10.2016г., съставът е изразил становище, че Варненски апелативен съд не дължи администриране на частната касационна жалба, тъй като въззивното определение в случая е окончателно и същата се явява недопустима. По този начин от състава е изразено становище по предмета на частна жалба вх.№6161/03.10.2016г. на [фирма], по която е образувано настоящото дело. Това би могло да породи съмнения в непредубедеността и безпристрастието на състава на ВКС при разглеждането на настоящия съдебен спор. Поради това съдебният състав намира, че е налице основание за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. На основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, Върховният касационен съд