Определение № 706 от 16.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. Р. – процесуален представител на Ж. “Български художник”, против определение №318/24.6.2010 г. по ч.гр.д.№331/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. Обстоятелствата по делото са следните: С разпореждане от 24.6.2009 г. Софийският градски съд, г.о., І-9 състав, е разпоредил издаването на изпълнителен лист на Д. С. за разноски в размер на 1087 лева. С определение №485/15.3.2010 г. по ч.гр.д.№292/2010 г., по частна въззивна жалба от Ж. “Български художник” – София, Софийският апелативен съд, г.к., 3-ти състав, е потвърдил разпореждането на СГС от 24.5.2009 т. за издаване на изпълнителен лист. С определение №318/24.6.2010 г. по ч.гр.д.№331/2010 г., по частна жалба от Ж. “Български художник”, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., е оставил без разглеждане частната жалба. Прието, че частната жалба от Ж. “Български художник” - София, е процесуално недопустима. Касационната инстанция е обосновала извода си с разпоредбата на чл.407, ал.3 ГПК и е посочила, че в настоящия случай тя е неприложима към случаите по чл.404, т.1 ГПК. Прието, че в случая следва да се имат предвид разясненията по т.6 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Срещу определението на тричленния състав на ВКС, ІІІ г.о., е подадена частна жалба, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно съдебният състав на ВКС е приел, че изпълнителният лист е издаден на основание осъдително решение. Навежда се довод, че решението на С. е отменено като незаконосъобразно. Твърди се също така, че ГПК не ограничава тези определения да се обжалват по общия ред, тъй като изпълнителният лист е издаден на основание отменено съдебно решение. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд не се е съобразил с мотивите на решението на ВКС да касира цялото решение на С.. Моли се за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по настоящото производство – Д. С., посредством процесуалния си представител – адв. Б., е депозирал копие от определение №193/29.4.2010 г. по гр.д.№177/2010 г. на ВКС, І г.о., както и отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба и взе предвид писмения отговор на ответника в настоящото производство за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна. Законосъобразно и обосновано тричленният състав на ВКС, ІІІ г.о., е приел, че частната касационна жалба на Ж. “Български художник” – София, срещу определение №485/15.3.2010 г. по ч.гр.д.№292/2010 г. на С., г.к., трети състав, е процесуално недопустима. Контролът по издаване на изпълнителен лист се осъществява по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК. Изпълнителният лист се издава на основание чл.404,т.1 ГПК и се подчинява на общите правила за издаване на изпълнителен лист/ чл. 404 и сл. ГПК/. Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебно изпълнително основание е двуинстанционно и същото приключва с влизане в сила на определението на въззивния съд, който се е произнесъл по съществото на частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист на това основание по аргумент на чл. 407, ал. 3 ГПК. Общият ред за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е предвиден само за изпълнителните листове издадени при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК - когато изпълнително основание е решение на чуждестранен съд. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, регламентира касационно обжалване само по отношение на актове подлежащи на разглеждане от три съдебни инстанции, какъвто с оглед изложеното не е разглеждания случай. Следователно, след като процесуалният спор е бил разгледан по правилата на функционалната подсъдност от Софийският апелативен съд, неговия съдебен акт е окончателен, а подадената срещу него частна жалба като недопустима и правилно е била оставена без разглеждане. Поради това наведените от частния жалбоподател оплаквания по съществото на спора са ирелевантни. Частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,