Определение № 487 от 11.08.2009 г. на ВКС по д. № 94/2008 г.

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 487 София 11.08.2009 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 94/08 по описа на ВКС, І. г.о. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”в” ГПК/ отм./ във вр. с § 2, ал.11 ГПК. Образувано е по частна жалба от Т. Г. Т. против определение № 2524/ 13.11.2007 г. по ч.гр.д. № 2638/07 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба против определение № 278/04.07.2007 г. по гр.д. № 1820/07 г. на Пловдивския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като взе предвид данните по делото, намира: Т. Г. Т. е предявил против О. - гр. Х. иск с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ с искане да бъде възстановено право на собственост на гори в землището на с. К.. Твърдял е, че процесната гора до 1945 г. е била собственост на кметството, а не общината или на държавата. След оставяне на исковата молба без движение за уточняване на процесуалната легитимация, ищецът е посочил, че предявява иска в качеството си на наследник на лицето, което е било кмет на село К. в периода 1907/1908 и 1911/1912 г. При тези данни обосновано и законосъобразно съдът в двете инстанции е приел, че искът е недопустим. Ищецът не твърди да е носител на материалното право, предмет на предявения иск, а предявява иска от името на кметство К. Разпоредбата на чл. 15, ал.2 ГПК/ отм./ забранява да се предявяват пред съд чужди права, освен в предвидените в закона случаи. Ищецът не е нито правоприемник на сочения за собственик на горите към момента на одържавяването им, нито е негов представител, поради което не е активно легитимиран предявява неговите материални права. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът