Определение № 164 от 26.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3508/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. Р. А. от [населено място], общ. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 135 от 13.04.2016 г. по в. гр. д. № 146/16 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 34 от 14.01.2016 г. по гр. д. № 1940/2015 г. на Хасковския районен съд за уважаване на предявения от К. К. Р. срещу Р. Р. Р. иск с правна квалификация чл.108 ЗС за установяване на правото на собственост и предаване на владението на 1/2 ид.ч. от недвижим имот - дворно място от 1120 кв.м., съставляващо парцел X.-59 от кв.6 по плана на [населено място], общ.С., ведно с 1/2 ид.ч. от построената в мястото двуетажна жилищна сграда (доколкото, независимо от посоченото в молбата, по смисъла на чл.296, т.1 ГПК в сила е влязло именно решението на въззивния, а не на първоинстанционния съд). Молителката релевира като основания за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 и чл. 304 ГПК. Излага твърдения, че е съсобственик на процесния имот като сънаследник; прави оплаквания, че в следствие нарушаване на съдопроизводствените правила е лишена от право на участие в производството по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска; че наличието на ново писмено доказателство, а именно удостоверение за наследници, обуславя правния й интерес да иска отмяната на влязлото в сила решение, което има сила на пресъдено нещо спрямо нея. Насрещните страни по молбата за отмяна не са подали отговор по реда на чл. 306, ал. 3, изреч. 3 ГПК. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о., констатира следното: Молбата за отмяна е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, но от процесуално нелегитимирано да иска отмяна на решението лице, поради което се явява процесуално недопустима. В чл. 303 и чл. 304 ГПК изчерпателно са посочени лицата, имащи право да инициират извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения, а именно заинтересованата страна или лицето, спрямо което решението има сила. В конкретния случай молителката не е взела участие в съдебното производство по осъдителния иск за собственост и влязлото в сила решение няма сила на пресъдено нещо спрямо нея. С. Р. А. не е имала качеството на необходим другар на страната на ищеца или ответника по делото, образувано по иска по чл. 108 ЗС, не е участник в спорното правоотношение, предмет на това дело, и постановеното по този иск решение не разпростира действието си по отношение на нея, нито уврежда правата й. След като молителката не е страна, нито неучаствал необходим другар на главна страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, то тя не е процесуално легитимирана да иска отмяна на същото и подадената молба се явява процесуално недопустима като противното би означавало, в нарушение на установената в чл. 26, ал. 2 ГПК забрана, да се придаде правно значение на обективирано в молбата за отмяна упражняване на чужди процесуални права. С оглед гореизложеното не са налице предпоставки за разглеждане на молбата за отмяна по същество и същата следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.