Решение № 7657 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3567/2017 г.

Решение № 7657 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3567/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Ст. Гачев, против решение № 140/22.02.2017 г., постановено по адм. дело № 608/2016 г. на Административен съд- С. област, с което, по жалба на ЕТ "Светлозар - М. С." със седалище гр. Е., е отменен неговия мълчалив отказ да се произнесе по направено искане за издаване на заповед по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. за изплащане на безвъзмездна финансовата помощ в размер на 26 863, 08 лева, като преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател навежда доводи за недопустимост- като произнесено по просрочена и недопустима жалба, алтернативно за незаконосъобразност на обжалваното решение -като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в случая е налице мълчалив отказ по молба от 06.06.2016 г. до ДФЗ да се произнесе със заповед по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30/2008 г. при положение, че има изричен по заявката на оспорващия, подадена в ДФЗ на 13.10.2015 г. и че съдът недопустимо, или поне при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е преразгледал спор, по който има влязло в сила съдебно определение на АССО за прекратяване. Намира и че съдът неправилно "предрешил спора" с кредитиране на заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, въпреки че това доказателствено средство е неотносимо към неговия предмет. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да остави в сила оспорения отказ. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В молба до съда поддържа касационната си жалба и претендира разноски. Ответната страна - ЕТ "Светлозар - М. С." със седалище гр. Е., чрез процесуалния представител адв. Грънчаров и в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не е налице недопустимост на жалбата на оспорващия ЕТ поради просрочие, тъй като жалбата е допустима, защото предмет на делото е мълчалив отказ по направено молба от 06.06.2016 г. до ДФЗ да се произнесе със заповед по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30/2008 г. и жалбата по тази молба е подадена на 05.07.2016 г. - в законовия месечен срок, а възраженията на касатора са неотносими към спора, доколкото касаят друг акт по заявка за плащане, подадена в ДФЗ на 13.10.2015 г. Преценява за неоснователни и възраженията за недопустимост на оспореното решение поради преразглеждане на спор, по който има влязло в сила съдебно определение за прекратяване, тъй като предмет на прекратителното определение е уведомително писмо, издадено по заявката от 13.10.2015 г., в което съдът е приел, че то не представлява индивидуален административен акт, т. е. липсва произнасяне по същество поради липса на годен за оспорване индивидуален административен акт, а в настоящото производство се иска издаване на такъв акт, който да може да бъде подложен на съдебен контрол и административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен мотивиран акт. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ "С.-М. С." против мълчалив отказ на заместник-изпълнителния директор на ДФ " Земеделие " да се произнесе по направено искане за издаване на заповед по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., с която се одобрява или отказва изплащането на безвъзмездна финансовата помощ в размер на 26 863, 08 лева. Оспорващият поискал от съда да постанови решение, с което да задължи административния орган да се произнесе с изричен акт, с който да одобри изплащането на поисканата финансова помощ в посочения размер. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че с договор № 23/311/00613/15.10.2014 г. /и анекси към него/, сключен между оспорващия и ДФЗ е постигнато договаряне ДФЗ да предостави на едноличния търговец безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 на сто от одобрените и реално извършени от едноличния търговец /ползвател по договора/ разходи, свързани с осъществяването на проект ИД № 23/311/00613/13.05.2013 г., като в този договор едноличният собственик е посочен като ползвател по смисъла на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Съобразил, че заявка за плащане по тази мярка - по т. I05 - Закупуване на транспортни средства за неземеделски дейности, пряко свързани с дейността, оспорващият подал в ДФЗ на 13.10.2015 г., откогато започнал да тече тримесечен срок за административния орган да я разгледа и да се произнесе- като я одобри или отхвърли, но административният орган е извършил само частично плащане по заявката на 28.12.2015 г., като с Уведомително писмо № изх. 01-6500/1257 от 21.01.2016 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ едноличният търговец бил уведомен, че " 26 863,08 лв. са недопустими за актив автомобил Tойота поради констатирано несъответствие във вида на заявения актив с оглед регистрацията му като товарен автомобил, установено от свидетелството му за регистрация, спрямо целите на инвестицията, заложени в бизнес- плана- същият ще бъде използван за организиране на екскурзии на туристи, а съгласно чл. 181, ал. 2 от ППЗДП в товарен автомобил може да се превозват само лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар и в тази връзка с процесния автомобил не може да бъде извършвана посочената в бизнес плана дейност "превоз на туристи". Съдът взел предвид, че това уведомително писмо /УП/ е връчено на ЕТ на 26.01.2016 г., който подал жалба в АССО. Съдът я преценил за недопустима-като подадена против уведомително писмо, непредставляващо акт, годен за оспорване, а за такова с характер на уведомление, без от него да настъпва пряко засягане на правата на жалбоподателя. По тези съображения с определение, постановено по адм. д. № 183/2016 г., съдът оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Установил, че с молба, постъпила в ДФЗ на 08.06.2016 г., по повод уведомително писмо, жалбоподателят поискал да бъде издадена заповед по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., с която се одобрява или отказва изплащането на безвъзмездна финансовата помощ в размер на 26 863, 08 лева, т. е. поискал издаване на индивидуален административен акт по поисканата финансова помощ. Тъй като такъв не бил издаден, на 05.07.2016 г. в АССО подал жалба срещу мълчаливия отказ на административния орган да се произнесе по направено искане за издаване на заповед в горния смисъл по реда на посочената по-горе наредба. Съдът преценил сезиращата го жалба за допустима, предвид предмета на делото - мълчалив отказ по направено молба от 06.06.2016 г. до ДФЗ да се произнесе със заповед по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30/2008 г., и я разгледал по същество, като я счел и за основателна. Този извод извел от нормите на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., съгласно които изпълнителният директор на Разплащателната агенция (РА) със заповед одобрява или отказва изплащането на финансовата помощ и се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане, която подлежи на обжалване по реда на АПК. тъй като такава заповед - на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. не е издадена, счел, че по този начин на заявителя е отнета законовата възможност да осъществи защита срещу непроизнасянето на компетентния орган в съответния срок с изричен акт. Съобразил и практиката на ВАС по идентични случаи. По тези съображения приел жалбата срещу мълчалив отказ на ДФ " Земеделие " да се произнесе по направеното искане за издаване на заповед по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за основателна и отменил този отказ. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е допустимо и правилно. Посочената по-горе фактическа обстановка не е била спорна между страните. Спорът е правен и е относно допустимостта на искането на заявителя за издаване на заповед и, респ. налице ли е "недопустимо възобновяване на случая". За отговора на тези въпроси настоящият състав съобрази следното: Няма спор, че ДФЗ има оперативна самостоятелност да избере един от двата варианта - да одобри или отхвърли заявлението за финансиране. Чл. 31, ал. 1 (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2010 г., в сила от 18.05.2010 г. от Наредба № 30 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. на МЗХ обаче задължава изпълнителния директор на РА да се произнесе със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане, която подлежи на обжалване по реда на АПК. Иначе казано, административният орган в случай като настоящия е задължен да се произнесе по искането. Непроизнасянето му в установените срокове съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК. Доводите на касатора са за недопустимост на жалбата на ЕТ поради просрочие правилно са приети за неоснователни-предвид предмета на настоящото дело - мълчалив отказ по направено молба до ДФЗ да се произнесе със заповед по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30/2008 г., тъй като жалбата по тази молба е подадена в законовия месечен срок. Възраженията на касатора са неоснователни, тъй като касаят уведомително писмо за одобрение изх. № 01-6500/1257 от 21.01.2016 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ /л. 5/ по заявка за плащане, подадена в ДФЗ на 13.10.2015 г., което обаче не съдържа разпоредителна част, т. е. властническо волеизявление на административния орган за отказ досежно процесните 26 863, 08 лв., както е прието и във влязлото в сила определение по адм. д. № 183/2016 г. на АС-СО. Наведеният довод в касационната жалба, че съдът недопустимо "пререшил спора" е неоснователен, тъй като предмет на прекратителното определение е бил това уведомително писмо, по което липсва произнасяне по същество именно поради липса на годен за оспорване индивидуален административен акт, а в настоящото производство се е искало издаване на изричен и мотивиран акт, дължим от административния орган съгласно изричната разпоредба на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 30 от 11 август 2008, който да може да бъде обект на съдебен контрол. Правилно е прието, че в случая е формиран мълчалив отказ, който засегнатите лица имат законова възможност да оспорят пред съда, а в противен случай на лицата, подали заявление за подпомагане, би им била отнета законовата възможност да осъществят защита срещу непроизнасянето на компетентния орган в съответния срок с изричен акт. По тези съображения наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон, е неоснователен. Следващото възражение в жалбата до ВАС - за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът неправилно "предрешил спора", предвид назначената, изслушана и кредитирана съдебно-техническа експертиза, е също неоснователно: Първо защото съображенията, основани на нея са само "за пълнота", и Второ - защото съдът не е задължил административния орган да я съобрази, а да се произнесе с изричен акт съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Впрочем административният орган дължи преценка за наличие на всички законови предпоставки за предоставяне на исканата помощ. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива - напр. Определение № 9446 от 14.09.2015 г. по адм. д. № 9850/2015 г., IV отд-е, Определение № 1543/07.02.2017 г., по адм. д. № 1244/2017 г. на VIII-мо отд и решение № 14310 от 14.11.2012 г. по адм. д. № 4526/2012 г. на IV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС- СО е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение