Определение № 8429 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6467/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. К. П. против определение № 1324 от 24.04.2024 г., постановено по адм. д. № 516/2024 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Сандански не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Благоевград оставя без разглеждане жалбата на С. К. П. против бездействия на кмета на Община Сандански по изпълнението на влязла в сила заповед № УТИ-27/14.02.2023 г., издадена от последния и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че жалбоподателят е собственик на УПИ V, отреден за имот с пл. № 153, кв.12 по плана на с. Хърсово, община Сандански, ведно с построената в този имот двуетажна паянтова жилищна сграда с площ от 100 кв.м., съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, т. ІІІ, рег. № 6409, д. № 455/2022 г., който имот се явява съседен на УПИ VІ, в който е построена паянтова жилищна сграда, за която е налице влязла в сила заповед за премахването й, издадена на основание чл. 195, ал. 6, т. 1 ЗУТ и същата е изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК. При тези данни съдът приема, че жалбоподателят не е страна в изпълнителното производство, нито е трето лице по смисъла на чл. 295 АПК, поради което прави извод за недопустимост на оспорването и прекратява производството по делото. Обжалваното определение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателят не е длъжник по изпълнението, тъй като не е адресат на влязлата в сила заповед, издадена на основание чл. 195, ал. 6, вр. с чл. 196, ал. 3 ЗУТ, в която хипотеза активна процесуална легитимация за оспорване имат лицата нейни адресати, за които оспорения акт създава задължения и ги засяга пряко, а страни в производството са собствениците на УПИ VІ, кв.12 по плана на с.Хърсово и административният орган. Жалбоподателят в качеството му на подател на сигнала и собственик на УПИ V, кв.12 по плана на с. Хърсово не притежава качеството на страна в изпълнителното производство, доколкото по делото безспорно е установено, че същият не е адресат на изпълнителното основание, нито е длъжник в изпълнителното производство. При така установеното по делото правилно първоинстанционният съд приема, че жалбата на С. К. П. е недопустима, тъй като същият, макар и да е лице, собственик на съседен имот и подал молби, целящи иницииране на изпълнително производство за премахване на строежа, няма качеството на страна в изпълнителното производство в съответствие с чл. 274 АПК, поради и което не може търси изпълнение и съответно да оспорва бездействие на органа по изпълнението. Частният жалбоподател не притежава качеството на страна в изпълнителното производство, доколкото по делото безспорно се установява, че същият нито е адресат на изпълнителното основание, нито в някакво качество е посочен в това основание, нито е длъжник в изпълнителното производство. Правилно съдът приема, че С. К. П. не се явява и трето лице по смисъла на чл. 295 от АПК със засегнати права, свободи или законни интереси от изпълнението на процесната заповед. Трети лица по смисъла на чл. 295 АПК са граждани и организации, които не са страни в производството по изпълнението, но върху чиито имоти или вещи е насочено принудителното изпълнение. В случая макар П. да не е страна в производството по изпълнението, по делото не се установява върху неговия имот или вещ да е насочено принудителното изпълнение. Твърдението на жалбоподателя, че сградата е застрашена от самосрутване, при което същият би претърпял вреди не обосновава правния интерес от оспорване, както правилно съдът приема защитата на евентуално увредените права следва да се реализира по гражданско правен ред. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото съдът постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При постановяване на определението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от жалбоподателя. Твърдението на жалбоподателя, че е нарушен чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е неоснователно, тъй като фактът, че жалбата е недопустима, не обосновава нарушение на цитираната норма. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,