Определение № 7502 от 18.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5317/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Министъра на земеделието и храните, подадена чрез пълномощника му гл.юрк. Стефанов, против Определение № 71/11.01.2024 г., постановено по адм.д. № 703/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което на основание чл. 130, ал.4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на „Павлови фууд индъстрийс“ ООД с ЕИК 204036907, със седалище и адрес на управление гр.Генерал Тошево срещу Заповед № 03-РД/4774 от 10.10.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София и е прекратено производството, а делото като преписка е изпратено по подведомственост на Министъра на земеделието и храните. Частният жалбоподател счита оспореното определение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Посочва, че независимо, че в производството пред Административен съд-Добрич, „Павлови фууд индъстрийс“ ООД е уточнило изрично, че жалбата му е адресирана до Министъра на земеделието и храните, каквато възможност за обжалване е указана и в самата заповед, съдът не е съобразил, че приложимата в случая Наредба № 22/14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 от ПРСР за периода 2014-2020 г. е издадена на основание чл.9а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП заповедта подлежи на оспорване пред компетентния съд. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – „Павлови фууд индъстрийс“ ООД, чрез адв.Атанасов оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмено възражение. Върховният административен съд в състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт съгласно чл. 130, ал.4 АПК, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови оспореното определение, съдът е приел че не е надлежно сезиран с жалба срещу Заповед № 03-РД/4774 от 10.10.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София и предвид изрично изразената воля на жалбоподателя, жалбата да се разгледа от Министъра на земеделието и храните, същата е била изпратена на адресата й. Определението е правилно. Сезирането на съда е функция на диспозитивното начало в съдебно-административния процес – чл. 126 АПК. То е в разпоредителната власт на търсещия защита субект и неговата преценка не може да бъде подменена служебно от съда, дори когато оспореният акт не подлежи на обжалване по административен ред. След като жалбата е адресирана до административен орган, единствената възможност за съда е да я изпрати по подведомственост на този орган, който следва да се произнесе по нея съобразно правомощията си. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение