Определение № 740 от 01.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 601/2011 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на “ Р. /България/ ”Е. – [населено място] срещу определение № 76 от 31.03.2011г. по ч. т. д.238/11г. на Хасковски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.419 ГПК, е отменено разпореждане от 16.12.2010г. по гр.д. 974/10г. на ХРС за уважаване на заявление на касатора за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу И. П. Т. и К. К. Т. въз основа на документ по чл.417 ГПК и по същество е отхвърлена молбата на [фирма] – гр. софия за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумата 5870 евро, заедно с редовна и наказателна лихва дължими по договор за банков кредит от 21.07.2008г. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Хасковски окръжен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение