Определение № 476 от 01.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 404/2012 г.

Образувано е по касационна жалба на М. С. К., Д. П. К. и В. Д. К. подадена от процесуалния им представител адв.С. А. срещу въззивно решение № 18 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 1050/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 312 от 06.06.2011 г. по гр.д.№ 822/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Със същото първоинстанционният съд признал за установено на основание чл.135 ЗЗД по отношение на [фирма], [населено място] относителната недействителност на договор за дарение на недвижим имот, находящ се в [населено място], обективиран в нот.акт № 27, том Х, рег.№ 10222, дело № 1579 от 2008 г., сключен между М.С. К. и Д. П. К. от една страна и от друга В. Д. К.. В касационната жалба се поддържа, че решението по отношение на Д. е недопустимо, тъй като той не е длъжник на ишеца, респ. последният не е негов кредитор. В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси: 1/ увреждащо кредитора ли е действието, което е извършено преди възникване на вземането му и 2./ може ли по реда на чл. 135 ЗЗД да се обяви за недействителна цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, за личен дълг на единия съпруг. Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, като в отговора по чл.287, ал.1 ГПК поддържа и доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноските по делото. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и 3 ГПК, приема следното следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за дарение на процесния апартамент, обективиран в нотариален акт № 27, том Х, рег. № 10222, н. д. № 1579/2008 г. на Нотариус Д. С., № 135, с район на действие – района на Пловдивски районен съд, въззивният съд е приел, че извършеното от ответниците М. С. К. и Д. П. разпореждане с процесния имот представлява действие, увреждащо дружеството-ищец, което е в полза на лице от кръга на визираните в чл. 135, ал. 2 ЗЗД – тяхната дъщеря В. Д. К.. Решаващият състав е счел, че установената в закона презумпция за знание на ответницата Мария К. за увреждащия характер на извършеното разпоредително действие не е оборена, тъй като от страна на ответниците не са ангажирани доказателства за „незнание”, а заявеният от тях довод, че притежават и други недвижими имоти, с които могат да удоволетворят ищеца е счетен за неоснователен по съображения, че единият от тях е несеквестируем, втория е ипотекиран, а третият прехвърлен на другата им дъщеря. Като неоснователно въззивната инстанция е приела и възражението, че доколкото имотите са в режим на съпружеска имуществена общност, а дългът към ищеца е само на единия от съпрузите, то сделката не може да бъде обявена за недействителна изцяло, а само за собствената на съпруга-длъжник ½ идеална част, като това свое становище съдът аргументирал с бездяловия характер на съпружеската имуществена общност. Първият от формулираните от касаторите въпрос на материалното право не е поставян на обсъждане от въззивния съд, а и не е имало основание поради безспорно установения факт, че разпоредителната сделка е сключена не преди, а след възникване на вземанията на ищеца към първата ответница за доставени й семена моркови Дордоне в качеството на земеделски стопанин, за стойността на които в размер на 45 517.50 лв. са издадени и подписани от нея девет фактури на обща стойност, последните от които с дата 15.09.2008 г. Следователно поставеният въпрос няма обуславящ характер и тъй като не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъждат сочените от касаторите допълнителни предпоставки. Настоящият състав намира, че е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения втори въпрос на материалното право. Същият несъмнено е обусловил изводите на въззивния съд, поради което същият отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и изискуемата от закона допълнителна предпоставка, но не сочената от касатора, а тази по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради наличие на противоречива практика по поставения въпрос с Разпореждане на Председателя на ВКС на основание чл. 292 ГПК е образувано Тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСКТК на ВКС, което налага спиране на настоящето производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение