Определение № 511 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 203/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. Д. Л. против определение № 3406/27.10.2025г., постановено по адм. дело № 466/2025 г. /грешно посочено в частната жалба като 466/2024г./ по описа на Административен съд Велико Търново. С определението в производство по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК административният съд е изменил по искане на настоящият частен жалбоподател Определение № 2577 от 30.07.2025 г. по адм. дело № 466/2025 на Административен съд – Велико Търново в частта му за разноските, като е осъдил Л. Д. Л., [ЕГН], с адрес гр. София, [улица]да заплати на Община Свищов сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото, вместо първоначално определената с определението сума 1 500,- лева. Частният жалбоподател считат обжалваното определение за неправилно. Твърди, че макар и да е намалена сумата, присъденият размер бил значително завишен, по тази причина не бил пропорционален. Моли Върховният административен съд да отмени оспореното определение и да намали присъдените разноски на не повече от 300,- лева Ответникът – главен архитект на община Свищов в писмен отговор оспорва частната жалба и излага съображения в подкрепа на оспореното определение. Моли същото да бъде оставено в сила. Моли присъждане на разноски за настоящото производство. Не представя доказателства за извършване на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Велико Търново е бил сезиран с жалба на Л. Д. Л. против Разрешение за строеж № 66/12.08.2024 г., издадено от главния архитект на община Свищов. С Определение № 2577 от 30.07.2025 г. по адм. дело № 466/2025 на Административен съд – Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата, прекратил е производството и е осъдил жалбоподателката да заплати на Община Свищов сумата 1 500,- лева разноски по делото. В инициирано от частният жалбоподател производство по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, с определението, предмет на инстанционен контрол по настоящото дело, съдът от първа инстанция е приел, че възражението за прекомерност е основателно, поради което е редуцирал първоначално определения размер на присъдените разноски от 1 500,- лева, намалявайки го на сума в размер 750,- лева. Определението е правилно, а развитите в частната жалба доводи са неоснователни. -Съгласно разпоредбата на 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Присъждането им има за цел да възстанови в патримониума на спечелилата делото страна, сторените от нея разходи по водене на делото. Това са разходи, които тази страна не би направила, ако не й се бе наложило да защитава своите интереси пред съд. Следователно налице са основания за присъждане на разноски -присъденият /намаленият/ размер 750,- лева не е прекомерен. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа адвокатско възнаграждение за дела по Закона за устройство на територията е 1 250,- лева. Дори да се приеме за основателна тезата на частния жалбоподател, че по делото не е проведено нито едно съдебно заседание, което би трябвало да обоснове намаляване на хонорара, то отново присъденият хонорар не е прекомерен. Съгласно чл. 9, ал. 1 от цитираната Наредба /в относимата към настоящия случай част от нормата/ за изготвяне на отговор по подадена жалба, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8. Следователно минималното възнаграждение в случай на представен отговор без явяване пред съд в случая възлиза на 1 125,- лева, което значително надвишава присъдения размер от 750,- лева. Следователно хонорарът за защитника на главния архитект на община Свищов при спазване на посочените по-горе разпоредби не е прекомерен. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото не следва да бъде касирано. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,