Решение № 6050 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 827/2011 г.

Решение № 6050 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 827/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл. Образувано е по жалба на Павел Иванов Цветанков от гр. София против отказ за предоставяне на достъп за обществена информация от министъра на културата по заявление вх. № 97-00-0021 от 27.10.2010 г. Жалбоподателят твърди, че министърът не е отговорил по нито един от поставените от него въпроси, като отговорите на същите са вменени по компетентност на Министерство на културата, а не са от компетенциите на Исторически музей - Панагюрище и Регионален исторически музей - гр. Пловдив. Моли Върховния административен съд да отмени отказа. Ответният по жалбата министър на културата чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и по отделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е частично основателна. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е отправил искане до министъра на културата за достъп до обществена информация вх. № 97 - 00 - 0021 от 27.10.2010 г. относно статута, собствеността и начина на придобиване от държавата на Панагюрското златно съкровище, като поисканите документи са формулирани в 9точки. От страна на министъра на културата е постановен акт, означен като решение, без номер и дата на издаване, с изх. № 97 - 00 - 0021/10.11.2010 г., издадено на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, с което се предоставя достъп до информация по т. 7 и т. 8 относно подробен опис на всички гостувания на Панагюрското златно съкровище извън страната от 1994 г. до днес и броя на разрешените копия на съкровището за 2009 г. и свързаните с това документи. С решението на основание чл. 33 от ЗДОИ е посочено, че министерство на културата не разполага с исканата информация за гостуванията на Панагюрското златно съкровище в чужбина от 1974 г. до 1993 г. включително, както и точната сума на финансовите постъпления от всяко едно от гостуванията, както и информация по т. 8 относно разрешените копия на Панагюрското златно съкровище за периода от 1950 г. до 2008 г. включително. С решението на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ заявителят е уведомен, че по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 8 и 9 заявлението за достъп до обществена информация е изпратено по компетентност на Регионален археологически музей - гр. Пловдив и на Исторически музей - гр. Панагюрище. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация. Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти - чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на закона. Съобразно тази законовата дефиниция, министърът на културата е орган на изпълнителната власт в общината и следователно е задължен субект по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. В този смисъл следва да бъде прието, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Спорните въпроси между страните се свеждат до това съответства ли предоставената информация по т. 7 и 8 на поисканата със заявлението, респективно налице са условия за предоставяне на исканата информация и по-конкретно разполага ли министърът на културата с исканата информация. За да отговори на спорните въпроси настоящата съдебна инстанция съобрази следното: За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична. Обществената информация, която отговаря на първото изискване е два вида - официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебната информация според чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. По правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях. Ограничение за предоставяне достъп до обществена информация се съдържа и в разпоредбата на чл. 17 и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ - когато търсената информация представлява търговска тайна или засяга трето лице. Предвид характерът на заявлението на Павел Иванов Цветанков следва да бъде прието, че исканата от него информация е служебна, свързана с правомощията на министерство на културата по опазване на културното наследство, като за нея информация не съществуват ограниченията по ЗДОИ. В жалбата се посочва, че по силата на разпоредби на Закона за културното наследство, съответно Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от министъра на културата, обн., ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г., министърът на културата следва да има поисканата обществена информация. Съдът намира наведеният довод за неоснователен. Законът за културното наследство е обнародван в ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г. и влиза в сила от 10.04.2009 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 този закон урежда опазването и закрилата на културното наследство на Република България, като последното обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носител на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност. В глава шеста от закона е регламентирано по-специално опазването на движимото културно наследство. От тълкуването на разпоредбите на тази глава следва да бъде направен изводът, че опазването на движимото културно наследство се извършва чрез осъществяване на идентификация и вписване. По законовата дефиниция на чл. 91, ал. 1 идентификацията е дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на този закон. Идентификацията на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища - чл. 92, ал. 1 от закона, а в Министерство на културата се създава и води регистър на движимите културни ценности и база данни за тях - чл. 102 от закона. Според чл. 107 от ЗКН, редът за извършване на идентификация, както и за водене на регистъра се определя с наредба от министъра на културата. В изпълнение на това си правомощие министърът на културата е издал цитираната по-горе Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности. Съгласно чл. 5, т. 1 от въпросната наредба, не подлежат на идентификация движими вещи, които могат да се определят като културна ценност, които са инвестирани във фондовете на националните, регионалните и общинските музеи до влизането в сила на Закона за културното наследство. От данните по делото се установява, че Панагюрското златно съкровище е заведено на 29.12.1949 г. в инвентарна книга № 1 на Археологически музей - гр. Пловдив с инвентарни номера от 3196 до 3204 г., а през 1974 г. е предадено в Националния исторически музей, където се намира и понастоящем. В този смисъл по отношение на него не съществува задължение за извършване на идентификация по смисъла на чл. 91, ал. 1 от ЗКН, съответно не съществува задължение за вписването му в Регистъра на движимите културни ценности. Поради това в Министерство на културата не се съдържа информация и няма как да бъде предоставена информация по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 9 от заявлението за достъп до обществена информация. Поради това законосъобразно в изпълнение на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ заявлението е изпратено по компетентност на Регионален археологически музей - Пловдив и Исторически музей - гр. Панагюрище. По т. 7 от заявлението, касаеща питане за всички гостувания на Панагюрското златно съкровище извън страната от 1974 г. до днес, министърът на културата е предоставил информация за гостуванията за периода от 1994 г. до подаване на заявлението. Не предоставянето на информация за периода 1974 - 1993 г. не може да бъде разглеждано като в противоречие със закона, тъй като съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за Националния архивен фонд срокът за запазване на документите, отразяващи основните дейности в държавните и общинските институции е 20 години. Непредоставянето на информация относно точната сума от финансовите постъпления от гостуванията на съкровището извън страната също не може да бъде разглеждано като в противоречие със закона, тъй като за Министерство на културата не съществува законово задължение за поддържане на подобна информация. Съдът намира за основателна жалбата по отношение на предоставената с решението информация по т. 8 от заявлението. С нея е поискана информация относно точния брой на разрешението копия на Панагюрското златно съкровище от министерството за периода 1950 - 2010 г. и свързаните с това документи. С въпросната решение е предоставена информация за копия от 2009 г. и свързаните с това документи, като е посочено, че за периода 1950 - 2008 г. Министерството не разполага с такава информация. Съгласно чл. 32а, ал. 3, в сила от 1.01.2005 г. от отменения Закон за паметниците на културата и музеите, точните копия на паметници на културата от националния музеен фонд и с категории "световно значение" и "национално значение" се изработват само с разрешение на министъра на културата. В подобен смисъл е и нормата на чл. 177, ал. 2 от сега действащия Закон за културното наследство. От решението на административния орган не става ясно поради какви причини същият не разполага с информацията относно издадени от него разрешения - такива не са били издавани за периода или информация е изгубена, което води до извода, че е налице несъответствие между поисканата със заявлението информация и предоставената с решението. На практика с тази част от решението е постановен отказ, като поради липса на достатъчно мотиви не може да бъде установено от съда дали същият е законосъобразен или не. Това обуславя необходимостта от отмяна на решението в тази част и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по т. 8 заявлението за периода от 1.01.2005 г. до 27.10.2010 г. По изложените по-горе мотиви следва да бъде прието, че в останалата му част постановеното решение е законосъобразно и направеното оспорване от Павел Иванов Цветанков следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на процеса жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски по делото по компенсация в размер на 354,49 лв. Водим от горното и на осн. чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,