Решение № 1929 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11747/2008 г.

Решение № 1929 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11747/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, срещу Решение № 496/18.07.2008 г., постановено по адм. д. № 297/06 г. по описа на Варненски окръжен съд (ВОС), с което е отменен ДРА № 931/ 25.11.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Добрич, потвърден с Решение № 1347/20.01.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна, в частта с която на ЕТ "Черномореца - Валентин Василев" е определен ДДС за внасяне в размер на 8 756.87 лева и лихва в размер на 123.41 лева. В жалбата не се излагат доводи да неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи за неправилно позоваване от съда на разпоредбата на чл. 93 ал. 1 т. 3, вр. чл. 97 от ЗДДС (отм.). Касаторът счита, че процесните активи закупени с опростени фактури не попадат в приложното поле на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС (отм). Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Черномореца - Валентин Василев" не взема становище по жалбата. Представителят на върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред ВОС е бил ДРА № 931/25.11.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Добрич, потвърден в обжалваната част с Решение № 1347/20.01.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна, с който за данъчен период 01.07 - 28.07.2005 г. на ЕТ "Черномореца -Валентин Василев" е определен ДДС за внасяне в размер на 8 756.87 лева и лихва в размер на 123.41 лева. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за безспорно, че жалбоподателят ЕТ "Черномореца - Валентин Василев" е дерегистриран по ЗДДС на осн. чл. 116, ал. 2, т. 2 б. "а" от ЗДДС с ДАД № 1707/25.07.2005 г., считано от 28.07.2005 г. Установено е в хода на ревизията, че данъчният субект няма подадена СД за данъчен период 01-28.07.2005 г. Подадено е заявление за регистрация по ЗДДС на 9.08.2005 г., ведно със справка за облагаемите обороти за 12 месеца преди текущия, в размер на 51 642.85 лева. Няма подаден опис на наличните активи към датата на новата данъчна регистрация. От оборотна ведомост за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г. се установява, че ЕТ притежава ДМА - Сграда с балансова стойност 10 791.00 лв. (с) ка 203) Машини, съоръжения и оборудване 1937,48 лв. (с/ка 204), както и установена продажба на стоки с опростени фактури, налични към датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС. От правна страна съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС законодателят е въвел фикция, според която се счита, че при дерегистрация данъчният субект извършва облагаеми доставки, за които е длъжен да начисли ДДС върху стойността на наличните към този момент активи така, както би постъпил ако беше осъществил такива облагаеми доставки. В процесния случай наличните активи, върху които с данъчния ревизионен акт е начислен ДДС по смисъла на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС са били придобити от едноличния търговец с опростени фактури, по които не се начислява ДДС и този данък се включва в стойността на съответната доставка и съответно се плаща от нейния получател, поради което следва да се приеме, че при закупуване на процесните активи данъкът е включен в тяхната покупна стойност. Поради липса на доказателства, че данъка не е заплатен, съдът е приел, че е налице предвиденото изключение в хипотезата на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС и ". . . ако в закон е предвидено друго. . . " поради което, следва да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 62 от същия закон, поради което не е следвало да се начислява ДДС и при дерегистрацията, защото в този случай би се стигнало до двойно начисление на данъка за един и същи актив. Решението е правилно в частта относно начисления ДДС върху продажба на стоки с опростени фактури, налични към датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС, както и върху стойността на сградата придобита също въз основа на опростена фактура. В останалата си част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Не се оспорва обстоятелството, че Ет "черномореца-Валентин Василев" е дерегистриран по ЗДДС (отм.), считано от 28.07.2005 г. Търговецът не е подал СД по ЗДДС за последния данъчен период 01 - 28.07.2005 г., поради което и на основание чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 32 от ЗДДС е начислен ДДС за облагаемия оборот за последния данъчен период в размер на 1650,82 лева и на основание чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. З и 4 от ЗДДС е начислен ДДС върху стойността на активите налични към датата на прекратяване на регистрацията, а именно сграда, машини, съоръжения и оборудване, както и продажба на стоки с опростени фактури, налични към датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС в размер на 7 106,05 лева. Основният спорен момент е правен, и се свежда до наличие или не на хипотезата на чл. 62, ал. 1 ЗДДС, относно начисляването на ДДС върху стойността на стоки и сграда придобити от ЕТ "Черномореца - Валентин Василев" с опростени фактури. Съгласно посочената разпоредба, данък не се начислява, когато регистрирано по този закон лице се разпореди със стока или с резултата от получена услуга, за която платеният от него данък не е с право на данъчен кредит. Както правилно е приел съдът с опростена фактура за разлика от данъчната фактура не се начислява ДДС, но този данък се включва в стойността на съответната доставка и се заплаща от нейния получател. В случая не се касае за освободена доставка и такава за износ, поради което следва да се приеме, че при закупуване на процесните активи данъкът е включен в тяхната покупна стойност и затова при дерегистрацията на търговеца не е необходимо отново да се начислява ДДС, тъй като е налице изключението, предвидено в чл. 62 от ЗДДС. Процесните доставки са облагаеми, поради което на основание чл. 97, ал. 4 от ЗДДС (отм.) отразената в документа (опростена фактура) сума включва и начисления данък, а довода в касационната жалба, че разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС (отм.) е приложима само в хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗДДС (отм.) е неоснователен. Другият правно релевантен факт, който не е обсъден в обжалваното решение е налице ли са предпоставките на чл. 119, ал. З от ЗДДС (отм.) досежно придобитите с опростени фактури стоки на стойност 20 835, 22 лв. От приетите по делото и неоспорени от ответната страна опростени фактури, както и от заключението на първоначалната и допълнителна експертизи се установява, че стоките са придобити след датата на дерегистрация на лицето по ЗДДС, поради което и не са били налични по смисъла на чл. 119 ал. 3 от ЗДДС (отм.). Неоснователен е касационния довод в жалбата за липса на доказателства за извършено плащане от Ет "черномореца-Валентин Василев". Това възражение не е направено в хода на първоинстанционното производство при приемане заключенията на вещото лице. Неоснователно е и възражението за съставяне на фактурите за целите на процеса, тъй като същите не са оспорени по надлежния ред от представителя на ответната страна и са взети предвид от вещото лице при изготвяне на заключението. В останалата част, настоящият състав намира, че касационната жалба е основателна. Както се установява и от приетото заключение на ССЕ за периода 01.07. - 28.07.2005 г., след проверка на аналитичен регистър на сметка "702" е установен облагаем оборот в размер на 9904,93 лв., върху който се дължи ДДС в размер на 1650,82 лв. (данъчна основа 8254,11 лв.). От допълнителното заключение се установява, че след проверка на оборотната ведомост на дружеството към 31.07.2005 г. и амортизационен план за 2004 г. стойността на закупените ДМА, отразени в сметка 204 "машини, съоръжения и оборудване" е 1 937,48 лева. Вещото лице е определило пазарна цена на тези активи, намалена с данъчно-признати амортизации към 25.07.2005 г. в размер на 622,77 лева. Съдът не е обсъдил заключенията на вещото лице и не е изложил допълнителни мотиви досежно тази част на ДРА и определените в него задължения, но следва да се приеме, че за тях също е приел, че данъка не следва да се начислява, тъй като е налице изключението от фикцията на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.), а именно, че е налице предпоставката на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Този довод на съда не може да бъде споделен, тъй е в нарушение на изискването на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.). Съгласно цитираната разпоредба към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка на наличните активи по смисъла на ЗСч., поради което следва да начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на облагаема доставка. Съгласно чл. 119, ал. 4 от ЗДДС - данъкът по ал. 3 се включва при определянето на резултата за последния данъчен период. Съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗДДС, последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на прекратяване на регистрацията включително. Тъй като лицето не е подало декларация за последния данъчен период 01.07. - 28.07.2005 г., то на основание чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 32 от ЗДДС следва да бъде начислен ДДС, който видно и от заключението на вещото лице, правилно е определен в размер на 1650,82 лв. Стойността на закупените ДМА, отразени към 31.07.2005 г. в сметка 204 "машини, съоръжения и оборудване" е в размер на 1937,48 лева и върху тази сума на основание чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 3 и 4 от ЗДДС следва да се начисли ДДС в размер на 387, 49 лева. Следва да се има предвид, че стойностите по сметките за дълготрайните активи се отразява в баланса и дава представа за тях по първоначалната (отчетна) стойност и в стойност през съответната година (балансова стойност) с оглед начислените амортизации от момента на придобиването им до отчетния период. Така балансовата стойност се получава като разлика от придобивната стойност на актива и действително начислените амортизации. След като в случая такива не са начислявани, то не следва да бъде кредитирано заключение на съдебно-икономическа експертиза, в частта на определената пазарна цена на актива. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на процесуалния представител на касатора, следва да се присъдят разноски в размер на 260 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/ 9.07.04 г., Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение