Определение № 248 от 26.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2998/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е решение от 29.03.2017г. по гр.д.№1758/2016г. на ОС Бургас. Жалбоподателят Л. С. Г., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение е дадено разрешение на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото и моли да бъде допуснато до касационно обжалва.. Ответникът [фирма], чрез проц;есуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Прави се довод и за недопустимост на производството. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърди първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на иска на Л. С. за установяване със сила на присъдено нещо, че в полза на [фирма] със седалище [населено място], представлявано от Р. Л. – взискател по изп. дело № ... по описа на ЧСИ С. Н., не съществува ипотечно право по отношение на 118, 15/1 139 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.618.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], целият с площ от 1 139 кв.м. Предявени са три обективно и кумулативно съединени искове от Л. С. против [фирма] със седалище [населено място] и против ЧСИ С. С. Н., с които претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че 85% от 139 кв.м. от площта на поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] не са предмет на имота, оформена с нотариален акт, да се приеме за установено, че не съществува право за предпочтително удовлетворяване на първия ответник – взискател по образуваното изпълнително дело от цената, надвишаваща ипотекираната част от 850/1000 кв.м. ид.ч. от имота, описан подробно в нотариалния акт за ипотека и да се приеме да установено, че не съществува ипотечно право по отношение на 118, 15 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], както и че той като трето лице-собственик на имот, ипотекиран за обезпечение на чуждо задължение е задължен само до размера на така учредената ипотека. С Определение № 444 от 15.01.2016г., постановено по гр. дело № 14982016г. по описа на Районен съд – Бургас производството по делото е прекратено изцяло, като съдът е приел, че предявените искове са недопустими. С Определение № 397/25.02.2016г., постановено по частно гр. дело № 146/2016г. по описа на Окръжен съд – Бургас е отменено Определение № 444 от 15.01.2016г., постановено по гр. дело № 14982016г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която исковата молба по делото е върната и производството е прекратено досежно третия иск по исковата молба на частния жалбоподател, като делото е върнато на Районен съд – Бургас за произнасяне по предявения от Л. С. против [фирма] със седалище [населено място] трети иск, че не съществува ипотечно право по отношение на 118, 15 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. По делото е представен Нотариален акт №. от ...г., том ., нот. дело №. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, [фирма], представлявано от Г. П. В. дарява на Л. С. следния недвижим имот – 50% ид.ч., изразяващи се в 10/20 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място] и представляващ поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес на поземления имот – [населено място], парк „Е.“ с площ на имота от 1 139 кв.м. с трайно предназначение – „комплексно застрояване“, като описаният поземлен имот е идентичен с урегулирания поземлен имот ІІ-2445, предназначен „за обществено-обслужващи дейности“ в кв. 1 по действащия устройствен план на „Приморски парк“ – [населено място]. Изрично в представения по делото нотариален акт е отразено, че след извършеното дарение, дарителят - [фирма] остава собственик на 35% ид.ч., изразяващи се и като 7/20 ид.ч. от гореописания имот. По делото е представен и Нотариален акт №. от .., том .., нот. дело № .. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че [фирма] дарява на Л. С. следния недвижим имот – 35% ид.ч., изразяващи се в 7/20 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място] и представляващ поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес на поземления имот – [населено място], парк „Е.“ с площ на имота от 1 139 кв.м. с трайно предназначение – „комплексно застрояване“, като описаният поземлен имот е идентичен с урегулирания поземлен имот ІІ-2445, предназначен „за обществено-обслужващи дейности“ в кв. 1 по действащия устройствен план на „Приморски парк“ – [населено място]. Изрично в представения по делото нотариален акт е отразено, че след извършеното дарение, дарителят - [фирма] остава собственик на 35% ид.ч., изразяващи се и като 7/20 ид.ч. от гореописания имот. Данъчната оценка на целия имот, собственост на Л. Стоанов е 65737,40 лева видно от представено по делото удостоверение на Дирекция”МДТ”-Б., а само на спорната част е 6818,98 лева. При тези данни и с оглед разпоредбите на чл.71, ал.2, вр. чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената на иска, който е разгледан от въззивният иск е 1704,74лева - една четвърт от данъчната оценка на 118, 15 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.618.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. Приложима по делото е разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК според текста на която не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5000 лв, каквото е процесното. В случая е предявен иск на основание чл.124 ГПК, с цена под 5000 лева. Постановеното по този иск въззивно решение не подлежи на касационно обжалване и касационната жалба срещу същото следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложените съображения, съдът