Определение № 847 от 16.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 192/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма] - [населено място] срещу Решение №1811 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 3008/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №17 от 18.05.2011 т. по гр.д.№ 2351/2010 г. на СГС, с което ЗК ”У.” - [населено място] е осъдена да плати на [фирма] - [населено място], чрез пълномощника му [фирма] - [населено място] сумата 89 634.70 лв. - застрахователно обезщетение по Договор за застраховка ”каско”, клауза А, полица № 0008930/17.03.2009 г. за настъпила тотална щета на МПС ”Порше К. Турбо” при ПТП на 25.04.2009 г., със законната лихва от 07.10.2010 г. и сумата 6 058.85 лв. - обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложения на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага, че е решен материалноправен въпрос за обема и релевантността на ангажираните от него доказателства и тяхната доказателствена сила, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото - решенията на двете съдебни инстанции са неправилни и необосновани - чл. 281 т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че цената на първия не е до 10 000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Доколкото жалбоподателят е посочил правен въпрос, разрешен от въззивния съд, като съображенията му изцяло са за неправилност и необоснованост на решението, жалбоподателят не сочи кое от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК поддържа да е налице. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби, както и поддържаните допълнителни основания за допускане на касация, посочени в чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Без жалбоподателят да изпълни тези изисквания на чл. 280 ГПК, касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос и основанията за допускане на касационно обжалване от твърденията му и от сочените оплаквания за неправилност на решението. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 7000 лв. - разноски по делото за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение