Определение № 7719 от 20.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6225/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба на М. И. И. от гр. Бургас, подадена срещу Решение № 3403- ЕП/НС от 03 юни 2024 год. на Централната избирателна комисия (ЦИК). С него е оставена без разглеждане жалбата на коалицията срещу решение № 177-НС от 01.06.2024 г. на РИК – Бургас. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закони процесуалните правила. Излага подробни доводи по същество на спора. Иска да бъде отменено решението и съдът да се произнесе по същество на спора. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в жалбата, мотивите на обжалваното решение и данните по преписката, преценява следното: Така подадената жалба от М. И. И. е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ИК обжалването на конкретния акт на ЦИК е пред Върховния административен съд. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред Централната избирателна комисия е постъпила жалба с вх. № ЦИК – ЕПНС -09-953 от 02 юни 2024 год. от М. И. И. срещу решение № 177-ЕП/НС от 01.06. 2024 год. на Районна избирателна комисия – Бургас, постановено в производство по сигнал за осъществяване на нарушение на чл. 161, ал. 1 от ИК, извършено от Р. Х. - председател на Общински съвет – Сунгурларе. С оспореното решение, на основание чл. 57, ал. 1, т.26а и чл. 73, ал. 1 от Изборния кодекс, Централната избирателна комисия е оставила без разглеждане жалбата на М. И. И.. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. На първо място следва да се отбележи, че се прилагат изричните норми на Изборния кодекс, поради което предвид разпоредбата на 107, ал. 2 от АПК, че глава „Предложения и сигнали“ не се прилага за предложенията и сигнали, за чието разглеждане и решаване, в настоящия случай е предвиден друг ред и не се прилага разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 26а от Изборния кодекс Централната избирателна комисия като такава за провеждане на всички видове избори. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ИК решенията на общинската избирателна комисия може да се оспорват в тридневен срок от обявяването пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение. Централната избирателна комисия в конкретния случай се произнася като по-горестоящ административен орган, не като съдебна инстанция, и за нея е налице задължение за произнасяне по възникнал административноправен спор. В противен случай, ако се възприеме конкретния подход за оставяне без разглеждане на жалби в административни производства, независимо от начина на сезиране, то едно изцяло административно производство по сигнал за нарушения, каквато възможност е дадена изрично в чл. 72, ал. 1, т. 20 от ИК, както и в чл. 57, ал. 1, т. 26 от ИК се обезмисля. Както и текста на чл. 57, ал. 1, т. 28 от ИК, според която се води публичен регистър за жалбите и сигналите, подадени до комисията и на решенията по тях. Задължение е на Централната избирателна комисия да се произнесе по жалбата, независимо от резултата на произнасяне, но не може да го оставя без разглеждане поради липса на правен интерес. Изборният кодекс е предвидил инстанционен контрол на решението на общинската избирателна комисия, независимо от крайния резултат и независимо от начина на сезиране Общинската избирателна комисия и предмета на разглеждане. След като законодателят е приравнил решението на Общинската избирателна комисия на административен акт, същият е годен да бъде предмет и на съответния инстанционен контрол, осъществяван от Централната избирателна комисия. След като е предвидена възможност за подаване на сигнали по Изборния кодекс /ИК/, то следва да се изчерпи административната възможност за контрол по тях. Както и съдебна такава, предвид всички процесуални възможности по Изборния кодекс. В правомощията на Централната избирателна комисия липсва процесуална възможност за постановяване на решение за оставяне без разглеждане на жалба, когато участват страни, сезирали органите по Изборния кодекс за произнасяне по определено поставени въпроси. В настоящия случай жалбоподателят пред ЦИК не е друго лице, а това, което е дало началото на административното производство, за да му се отрече правния интерес от обжалване на решение, с което не се установява нарушение. Аргумент е и невъзможността за контрол по друг ред, когато става въпрос за подаване на сигнал, при установяване на липса на нарушение. Както и липсата на конкретна норма, която да изключва този вид актове от обжалване по Изборния кодекс. При възприемане на процесуалното поведение на Централната избирателна комисия в настоящия случай означава решението на Районната избирателна комисия да остане единствено произнасяне, без административен или съдебен инстанционен контрол, което е в противоречие с общата клауза за обжалваемост. Централната избирателна комисия при всички случаи дължи произнасяне. Поради което решението, така както е обявено, следва да бъде отменено и преписката върната за произнасяне по съответния ред. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 58 от Изборния кодекс