Решение № 8981 от 19.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5067/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград (ОД на МВР Благоевград) със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, ул. Владо Черноземски 3, срещу Решение 430 от 14.03.2023 г., постановено по адм. дело 4 по описа на Административния съд Благоевград за 2023 г. С обжалваното решение ОД на МВР Благоевград е осъдена да заплати на И. К. Д. сумата от 560, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди от доброволно заплатена глоба, наложена с Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К 6109263, издаден от ОД на МВР Благоевград, отменен с влязло в сила Решение 167/07.11.2022 г. по НАХД 354/2022 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение на районния съд 13.12.2022 г. до окончателното му изплащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сторените по делото разноски в размер на 410, 00 лв. Касационният жалбоподател обжалва решението с възражения за неговата недопустимост и неправилност, навеждайки всички касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Недопустимостта на атакувания съдебен акт обосновава с наличието на специален вътрешноустановен за структурите на МВР ред за възстановяване на платени по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) глоби, основанието за чието плащане впоследствие е отпаднало. За този ред посочва, че се прилагат разпоредбите на АПК. Неправилността мотивира с доводи, че, в конкретния случай, е налице доброволно плащане на наложената с ЕФ глоба в размер на 70 на сто от нейния размер, извършено в срока за обжалване на ЕФ по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, т.е. преди установяването на дължимостта на глобата с влязъл в сила ЕФ. Изразява становище, че приложение следва да намери чл. 301 АПК. Подчертава, че ищцата не е сезирала МВР с искане за възстановяване на платената по отменения по надлежния ред ЕФ глоба, въпреки наличието на публично оповестен специален ред в този смисъл. По тези съображения иска обезсилването на обжалваното решение и прекратяване на съдебното производство по исковата молба на Д.. Алтернативно иска отмяната на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявените искови претенции. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба И. К. Д. с [ЕГН] от София, с адрес на [улица], я оспорва, като неоснователна в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд преценява, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По съществото на касационната жалба, касационният състав приема следното: Административният съд Благоевград е приел, че е сезиран от И. К. Д. с искова молба против ОД на МВР Благоевград, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането на Областната дирекция, да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на платени от нея 560, 00 лв., която сума представлява 70 на сто от размера на наложената й глоба по отменен с Решение 167/07.11.2022 г. по НАХД 354/2022 г. на Районен съд Гоце Делчев електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение по ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К 6109263, издаден от ОД на МВР Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение на Районен съд Гоце Делчев 13.12.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Съдът е установил следната фактическа обстановка: С ЕФ за налагане на глоба, за нарушение по ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К 6109263, издаден от ОД на МВР Благоевград, на ищцата е наложена глоба в размер на 800, 00 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, във вр. с ал. 1 на същата разпоредба. Ищцата е санкционирана за това, че на 30.06.2022 г., в 9.38 часа, в гр. Гоце Делчев, по улица Панаирска ливада в посока село Баничан, при ограничение за населено място 50 км.ч., сигнализирано с ПЗ-Д11, е управлявала собствения си лек автомобил Лада Веста с рег. [рег. номер] със скорост 82 км.ч., при отчетен толеранс в полза на водача, като нарушението е отчетено с автоматизирано техническо средство или система. В ЕФ е указано, че на основание чл. 189, ал. 9 ЗДвП, при доброволно заплащане на глобата, наложена с ЕФ в 14-дневен срок от датата на получаване на същия, се дължи 70 на сто от нейния размер, т. е. сумата от 560, 00 лв. Ищцата заплатила доброволно сумата от 560, 00 лв. (копие на преводно нареждане за плащане към бюджета на л. 8 от адм. дело 4/2023 г. на Административния съд Благоевград) по банков път в полза на Фонда за безопасност на движението. Електронният фиш е обжалван от Д. пред районен съд. С Решение 167/07.11.2022 г. по НАХД 354/2022 г. на Районен съд Гоце Делчев, ЕФ серия К 6109263, издаден от ОД на МВР Благоевград, е отменен, като незаконосъобразен. Решението е влязло в законна сила на 13.12.2022 г. л. 61 от НАХД 354/2022 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че предявеният от Д. против ОД на МВР Благоевград иск за имуществена обезвреда е процесуално допустим, а по същество основателен. Съобразил е нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП, приравняваща правните последици на влезлият в сила ЕФ с тези на наказателното постановление. Взел е предвид приетото по Тълкувателно постановление 2/19.05.2015 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело 2/2014 г. Счел е, че по делото се установяват всички кумулативно изискуеми предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ отменен по надлежния ред ЕФ, издаден от държавен орган при упражняване на административнонаказателна компетентност и настъпили за ищцата вреди, в пряка причинно-следствена връзка с този незаконосъобразен акт. Преценил е, че глобите са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Посочил е, че доколкото ЕФ, от който се претендират вредите, е отменен, същият се явява платен на отпаднало основание и е недължимо платен. Отхвърлил е доводите на ответника по иска и касационен жалбоподател, че МВР е установило специален ред, по който могат да бъдат възстановявани внесени суми за глоби по ЗДвП, отменени по съдебен ред. Приел е, че посочените в писмо, рег. 8121р-17736/19.10.2020 г. по описа на МВР (л. 25-31 от първоинстанционното дело), вътрешни правила в този смисъл не представляват специален ред за обезщетение на вреди по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Отделно от това съображение, се е мотивирал, че сумата по иска на Д. не подлежи на възстановяване по правилата на чл. 128 и сл. ДОПК, предвид че обхватът на чл. 128, ал. 1 ДОПК не включва всички публични задължения по чл. 162, ал. 2 от същия. Подчертал е, че по реда на чл. 129 ДОПК се прихващат и възстановяват само недължимо платени глоби и имуществени санкции, наложени и събирани от органи по приходите. Формирал е извод, че наложената на ищцата глоба за нарушение на ЗДвП не подлежи на възстановяване/прихващане по реда на ДОПК. На следващо място съдът се мотивирал, че заплащането на конкретната глоба е в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт, тъй като ако ЕФ не бе издаден, нямаше да се стигне и до заплащането от страна на ищцата на 70 на сто от нейния размер. Допълнил е, че фактът на частично заплащане на глобата не възпрепятства възможността на ищцата да оспори законосъобразността на акта, с който същата й е наложена, какъвто е и конкретният казус. Отхвърлил е, като неоснователни възраженията на ответника по иска, че глобата е заплатена доброволно преди влизане в сила на процесния ЕФ, което изключва приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приел е, че ищцата е платила част от глобата, наложена с ЕФ, доколкото ЕФ по ЗДвП подлежат на предварително изпълнение. Формирал е решаващия извод, че предявената главна искова претенция е доказана по основание и размер. Преценил е за основателна и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва за забава върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на решението на Районен съд Гоце Делчев до окончателното му изплащане. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като валидно и допустимо обжалваното решение. То е правилно и по отношение на предявения главен иск. Точната правна квалификация на предявения иск е чл.1 ЗОДОВ във връзка с чл.301 АПК. Безспорно установено е от данните по делото, че има предварително изпълнение на ЕФ от страна на ищцата, че поради обжалването му, ЕФ е отменен от съда, както и че ответникът по иска не е изпълнил задължението си, да възстанови нарушеното право на ищцата, което в случая е изисквало, да й възстанови размера на предварително / преди влизане в сила на ЕФ/ платената глоба. Тези установени факти и обстоятелства осъществяват фактическият състав на чл.301 АПК, който гласи: