Определение № 504 от 12.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 443/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Р. Р. Х. срещу определение от 14.09.2010 г. по гр. д. № 8627/10 г. на СГС. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответниците по жалбата З. С. Ц. и Б. С. В.. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с разпореждане от 06.03.2010 г. по гр. д. 36074/09 г. на СРС исковата молба подадена от Р. Х. е върната. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението. Приел е, че липсва на правен интерес от предявените отрицателни установителни искове. Тъй като ответниците имали титул за собственост на имота, затова ищцата може да защити правото си на собственик само чрез положителен установителен иск или ревандикационен иск, а не и чрез отрицателен установителен иск който преценява не дали ищеца, а дали ответникът е собственик на имота. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран процесуалноправен въпрос дали лице, което се легитимира като собственик на недвижим имот и владее същия, може да предяви отрицателен установителен иск за собственост срещу ответник който притежава констативен нотариален акт за същия имот. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. ВКС счита, че е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба, тъй като въпросът е решаван по различен начин. В решение ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 443/10 г. на ВКС, I ГО, стр. 2 № 885 от 12.06.2002 г. по гр. д. № 95/01 г. на ВКС IV ГО е прието, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще търси искова защита и в зависимост от това, да предяви положителен или отрицателен установителен иск. Правният интерес ще бъде налице и когато е избран път на защита който е в по-ограничен обем, какъвто е този при отрицателния установителен иск. Разгледана по същество жалбата е основателна. Правото си на собственост едно лице може да защити чрез установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, или чрез осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС. Установителният иск е този, петитумът на който се ограничава с искане гражданският спор за собственост да се разреши само със сила на пресъдено нещо. О. иск съдържа в себе си освен иск за установяване правото на собственост, така и искане за предаване владението на вещта. Предпоставка за предявяване на установителния иск е наличието на правен интерес. Правният интерес във всеки един случай е конкретен, затова следва да се прецени от съда с оглед на доказателствата събрани по делото. Установителният иск е допустим и в случая, когато имотът е във владение на ищеца, но трето лице оспорва неговата собственост и се е снабдило с акт за собственост. При конкуренцията на права, право на ищеца е да избере по какъв ред ще защити правата си, след изясняване кой е действителния собственик на имота. Действително, ако предяви осъдителен иск ищецът би получил по-пълна по обем защита, тъй като ако искът бъде уважен, едновременно с признаване на претендираното от него право на собственост ответникът ще бъде осъден да предаде и владението на имота. Ищецът обаче би могъл да се задоволи и с по-малка по обем, но ефикасна защита. За страните може да се окаже достатъчно да бъде съдебно отречено правото на собственост на ответника, с което ще се сложи край на правния спор, предизвикан от него чрез снабдяването му с констативен акт. С оглед на изложеното настоящият състав счита, практиката в цитираното решение № 885 от 12.06.2002 г. по гр. д. № 95/01 г. на ВКС IV ГО, е правилна. Още повече, че по формулирания въпрос има и практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение по гр. д. № 1921/09 г. на I ГО. Затова обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Водим от горното, съдът