Определение № 10511 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9171/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Х. Д. Й., гражданин на Турция, чрез адв. Х. Куцаров, срещу определение № 9577/24.06.2024 г., постановено по адм. дело № 5052/2024 г. по описа на Административен съд-София град, с което подадената от него жалба срещу отказ № 24001924/29.03.2024 г. на Първия секретар, завеждащ Консулската служба на Република България в Бурса, Република Турция, за издаване на виза, вид "D за Република България, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Първият секретар, завеждащ Консулската служба на Република България в Бурса, Република Турция, не е депозирал възражение на частната жалба. Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното в настоящото производство определение подадената от Х. Д. Й., гражданин на Турция, жалба срещу отказ № 24001924/29.03.2024 г. на Първия секретар, завеждащ Консулска служба на Република България в Бурса, Република Турция, за издаване на виза, вид "Д" за Република България, е оставена без разглеждане съобразно разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ, според която отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 ЗЧРБ или на визи вид "D" - за дългосрочно пребиваване- не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Според изложените от съда мотиви, в жалбата не се навеждат каквито и да било твърдения за това, че отказът нарушава основни права и свободи на подателя на искането за издаване на виза вид "D“. Определението е правилно. Както е посочил административният съд, отказът на Първия секретар, завеждащ Консулска служба на Република България в Бурса, Република Турция, за издаването на виза за дългосрочно пребиваване на М. Е. Б., не подлежи на обжалване по съдебен ред, освен ако жалбоподателят твърди и претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В частната жалба, изготвена бланкетно, макар от адвокат, не се излагат съображения в тази насока. Доколкото изложеното в жалбата не може да се свърже с предвиденото в чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ изключение от установения в закона принцип за необжалваемост, определението за прекратяване на производството като образувано по недопустима жалба, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд