Определение № 181 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 191/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба на М. Р. М. ,чрез представляващия го адв. Д, срещу определение №339а от 23.01.2009г.по чгр.д.687/2008г на Великотърновски апелативен съд, с което в производство по чл. 274 и от ГПК е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия касатор, като подадена срещу определение на Русенски окръжен съд, което не подлежи на обжалване по този ред. Частният жалбоподател поддържат оплакване за неправилност на определението, засегнато се явява правото на ищеца да определи предмета на спора,да увеличи иска си. Поради това незаконосъобразно е прието ,че определението за отказ да се допусне изменение по реда на чл. 116 от ГПК, не е преграждащо. Действията на двете инстанции се явяват в интерес на едната страна и накърняват правата на другата. Частната жалба е допустима, по отношение на нея правилата за факултативност по чл. 274 ал.3 вр. чл. 280 ал.1 от ГПК не са приложими ,тъй като обжалваното определение на Великотърновски апелативен съд е от категорията актове по чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК Разгледана по същество ,частната жалба е неоснователна. С обжалваното понасотящем прекратително определение е оставена без разглеждане частната жалба на М. Р. М., срещу протоколно определение от 17.11.2008г на Русински окръжен съд по висящо пред него гр.д. 113/2008г, с което в първа инстанция е оставено без уважение искане на ищеца за увеличение на иска за неимуществени вреди. Спрямо така извършениите и обжалвани с частна жалба процесуални действия на Русенски окръжен съд е прието, че не се касае за преграждащо по смисъла на 274 ал.1 б. „а” ГПК(чл. 213 б. „а” от ГПК,отм.),определение, нито за случай, при който законът предвижда самостоятелна обжалваемост по реда на гл. ХХІ от ГПК. Поради това частната жалба е оставена без разглеждане, като недопустима. Обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Определенията, с които се оставя без уважение молба за изменение на иска по реда на чл. 116 от ГПК, не са от категорията актове ,за които процесуалният закон предвижда изрично обжалване с частна жалба. От това следва ,че по- горната инстанция не може допустимо да упражни поискания от касатора контрол за законосъобразност по реда на чл. ІХХ от ГПК (отм) респ. чл. 274 и сл. от ГПК ,т.е в производство по частна жалба. Процесуалният закон е приложен правилно от въззивния съд, оставил без разглеждане частна жалба срещу акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване. Друг въпрос настоящата частна касационна жалба не поставя, поради което е неоснователна. Независимо от гореизложеното, при по- нататъшните процесуални действия решаващият първоинстанционен съд следва да има предвид, че ищецът във всяко положение на делото може да измени петитума на иска и за да постанови допустимо решение, съдът следва да се съобрази с волята му. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,