Определение № 11 от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 915/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр., ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “Л.” АД, гр.София срещу определение № 514/24.06.2010г. по ч.т.д.№ 250/2010г., с което ВКС, ТК, І отд. е оставил без разглеждане частната му касационна жалба против определение № 230/08.02.2010г. по ч.гр.д.№ 68/09г. на Софийския апелативен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът “Е.” ЕООД, гр.София оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. Съставът на ВКС, ТК е приложил нормата на чл.280, ал.2 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК и е приел, че определението в частта за разноските не подлежи на касационно обжалване поради недопустимостта на касационния контрол по отношение на решението. Определението е правилно. Обжалваемият интерес на съдебното решение е в размер под 1000 лв., поради което касационният контрол е изключен съгласно чл.280, ал.2 ГПК. По силата на чл.248, ал.3 ГПК /аналогичен на чл.192, ал.3 ГПК /отм./ определението за разноските подлежи на обжалване по реда на обжалване на решението. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд