Определение № 6206 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5235/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 във вр. с чл.213а, ал.7 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В., срещу определение № 12841 от 11.04.2025 г. постановено по адм. дело № 12566/2024г. по описа на Административен съд София- град (АССГ), с което жалбата му срещу решение № РКС24-РИ0971 от 07.11.2024 г. на кмета на район „Красно село“ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска да бъде обявено за нищожно евентуално да бъде обезсилено или отменено като недопустимо и неправилно. Излага доводи, че не е бил уведомен за разпореждането на съда по предвидения в закона ред. Ответната страна - кмета на район „Красно село“, чрез юрк.Братанова в писмен отговор, оспорва частна жалба като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АССГ, на осн. чл.231 вр. чл.213а, ал.1, изр. 2 от АПК, е оставил без разглеждане подадената от В. частна жалба против определение № 3425 от 03.02.2025 г., постановено по адм. дело № 12566/2024г. на същия съд. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че с разпореждане № 9915 от 21.03.2025 г. на жалбоподателя са дадени указания в 7–мо дневен срок от съобщението да представи приподписана от адвокат частна жалба с приложено пълномощно, доказателства за внесена ДТ от 30лв. и да посочи конкретните пороци на обжалваното определение. Съобщението е било изпратено на жалбоподателя по електронен път 21.03.2025 г. и тъй като не е имало данни за изтеглянето му, съдът е приел, че същото е връчено на 29.03.2025 г., съответно срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 07.04.2025 г., като указанията не са били изпълнени. При така установеното и на основание чл.213а, ал.1, изр. 2 АПК съдът е върнал частната жалба. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка и в съответствие с разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК е упражнил правомощията си и е върнал подадената частна жалба на В. против определение №3425 от 03.02.2025 г. постановено по адм. дело № 12566/2024 г. по описа на АССГ, след като в дадения от съда 7- дневен срок от съобщението нередовностите на частната му жалба не са били отстранени. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липсата на каквито и да е доказателства за съобщаване на определението. Видно от материалите по делото съобщението до жалбоподателя за отстраняване на нередовностите по жалбата е изпратено на 21.03.2025 г. на електронния адрес на Н. В. В. ([Наименование]@gmail.com), чрез който електронен адрес е изпратена и жалбата му до първоинстанционния съд. Тъй като няма данни съобщението да е било изтеглено от пощенската кутия в 7-дневен срок от неговото изпращане, правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.137, ал.3, изр. второ АПК, приемайки, че съобщението е връчено в първия ден след изтичане срока на изтегляне на 29.03.2025 г., съответно срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 07.04.2025 г. При тези данни следва да се приеме, че връчването на разпореждането за без движение е надлежно и редовно. Съгласно чл. 137 АПК съобщението е връчено на жалбоподателя на електронен адрес по реда на чл. 18а, ал. 4, т. 2 АПК и това е адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за връчване. Както се посочи, този електронен адрес е посочен от жалбоподателя в кореспонденцията му със съда и е електронният адрес, от който той самия комуникира със съда, подавайки подписани с електронния подпис заявления и документи. При така установената фактическа обстановка съдът правилно е приел, че съобщението до жалбоподателя е надлежно връчено, но указанията не са били изпълнени в срок и е върнал жалбата. По изложените съображения, атакуваното определение следва да се остави в сила като законосъобразно. Воден от горното, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на пето отделение,