Решение № 4117 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11543/2021 г.

Решение № 4117 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11543/2021 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Иваново против Решение № 7258/14.12.2020 г., постановено по административно дело № 7670/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което същият е осъден по иск с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК, предявен от И. Г., да предприеме действия и мерки по заявление с рег. индекс № 94И-695-1 от 12.06.2020 г. и обезопасяване на активно свлачище, формирано на десния долинен склон на р. Дунав и обхващащо участък от вертикалния, с денивелация около 25 м. неукрепен откос над УПИ IV – 4 от кв. 1. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорва изводът на съда за проявено от общината бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК. Касационната жалба на Кмета на Община Иваново се поддържа от главен юрисконсулт Д. Славова, която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмени бележки. Ответната страна – И. Г. оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, развито в писмен отговор с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Подадена е втора касационна жалба от И. Г. чрез адвокат Г. Георгиев, насочена срещу Решение № 4727/14.07.2021 г., постановено по административно дело № 7670/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена молбата му, на основание чл. 176 АПК за допълване на Решение № 7258/14.12.2020 г. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е отказал да допълни диспозитива на съдебното решение, като се произнесе и по втория спорен въпрос, касаещ разрушения и изоставен път – общинска собственост / [улица]/, така както изрично се е произнесъл по първия относно активираното свлачище. Иска се отмяна на решението по чл. 176 АПК, след което да се постанови диспозитив и относно мерките, които Кметът на Община Иваново следва да предприеме за привеждане на [улица]в с. о. С., [населено място], общ. Иваново в състояние годно за ползването й по предназначение като общински път. От Кмета на Община Иваново е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационна жалба на И. Господинов, с молба да бъде оставено в сила съдебното решение, постановено в производството по чл. 176 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение на неоснователност на втората касационна жалба. Подадените касационни жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Касационна жалба на Кмета на Община Иваново против основното решение по спора, е неоснователна. Правилно административния съд е квалифицирал целената от ищеца защита, като такава срещу неоснователно бездействие на административен орган да изпълни свои задължения чрез определено фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт, и по-конкретно да предприеме съответните действия и мерки по заявлението на И. Г. от 12.06.2020 г. относно това трасето по ул. Рибарска в с. о. С. да бъде включено в списъка на общинските пътища и по укрепване на регистрираното свлачище. След анализ на събраните по делото доказателства, правилно съдът е приел, че е налице неоснователно бездействие от страна на кмета на общината да извърши възложените му от Закона за защита при бедствия неотложни възстановителни работи по повод активираното свлачище, формирано на десния долинен склон на р. Дунав и обхващащо участък от вертикалния, с денивелация около 25 м. неукрепен откос над УПИ IV – 4 от кв. 1. В съдебното решение са изложени обосновани и аргументирани мотиви за проявеното бездействие по изпълнение на чл. 48, ал. 3, чл. 49, ал. 1, чл. 65, ал. 2, т. 10 от Закона за защита при бедствия, както и на разпоредби от Наредба № 1 от 20.01.1994 г. за геозащитната дейност, които напълно се споделят от настоящия съд. Относно претенцията на ищеца за разрушена и неизползваема улица, е установена, че същата не е част от общинската пътна мрежа, поради което административният орган е следвало да предприеме действия по включване на [улица]в списъка на общинските пътища, като отправи предложение да МРРБ в този смисъл, което не е сторено, както и не е поискано финансиране за улицата. Проявеното бездействие на кмета като орган на изпълнителната власт, на който е вменено да ръководи цялата изпълнителна дейност на общината и организира изпълнение на задачите, произтичащи от нормативните актове, не е опровергано от негова страна посредством представените по делото доказателства. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като е постановено в съответствие с материалния закон. Решението е и обосновано, тъй като релевантните са спора факти са установени от събраните в съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Неоснователна е касационната жалба на И. Г. против съдебния акт, с който е отхвърлено искането му за допълване на решението по реда на чл. 176 АПК. Правилен е изводът на съдебния състав за това, че е налице произнасяне по цялото искане на ищеца, така както е сезиран и с оглед уточнения предмет на иска в съдебно заседание. На проведеното по делото открито съдебно заседание на 01.10.2020 г. след изявление на пълномощника на ищеца, съдът изрично е определил предмета на делото, а именно защита срещу незаконосъобразно бездействие на Кмета на Община Иваново по заявление на И. Г. от 12.06.2020 г. Именно с оглед на така очертания предмет, ответникът е осъден да предприеме действия и мерки по това заявление с рег. индекс № 94И-695-1 от 12.06.2020 г., подадено от И. Г. до Кмета на Община Иваново, в което са засегнати и двата спорни въпроса. По изложените съображения, Решение № 4727/14.07.2021 г., постановено по административно дело № 7670/2020 г. по описа на Административен съд – София град, по реда на чл. 176 АПК, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,