Определение № 583 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 501/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Х. О., [населено място], срещу определение №1669 от 26.06.2012г. по ч. гр. дело №1224/2012г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба срещу разпореждане от 18.04.2012г. на Районен съд – Несебър по гр. дело №464/2008г. С първоинстанционното разпореждане е оставено без уважение искането на О. за обезсилване изпълнителен лист, издаден въз основа на решение № 167/14.01.2009г. по гр.д.№464/2008г. на същия районен съд. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че пред него се обжалва определение, с което е оставено без уважение искане за обезсилване на изпълнителен лист за заплащане на държавна такса по предявения от Г. О. иск по чл.33,ал.2 ЗС. Производството по този иск е приключило с влязло в сила решение, с което той е уважен, но О. не е заплатил продажната цена, по която е допуснато изкупуването, поради което и решението е обявено за обезсилено по право по реда на чл.33,ал.3 ЗС. Постановеното от първоинстанционния съд определение по молбата за обезсилване на изпълнителния лист, издаден въз основа на решение с характер на определение по чл.77 ГПК за доплащане в цялост на дължимата при предявяване на иска държавна такса, не подлежи на обжалване съобразно разпоредбата на чл.274 ГПК, тъй като с него не се прегражда по – нататъшното развитие на делото, нито за него се предвижда изрично обжалване. Ето защо то не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. На обжалване подлежи разпореждането за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.407,ал.1 ГПК. Правните изводи на въззивния съд са правилни и обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.