Определение № 778 от 16.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 744/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 92, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната жалба на С. Т. С. от С., връчител към Б. „П.” на СГС, подадена против определение на с-в ІІ-А от ГК на същия съд, постановено на 27.V.2011 г. по ч. гр. дело № 11155/2010 г., с което е била оставена без уважение молбата му за отмяна на наложена на основание чл. 88, ал. 1 ГПК глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/. Единственото оплакване на частния жалбоподател С. е за незаконосъобразност на атакуваното определение на СГС, поради което той претендира отменяването му като неправилно. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното пр-во пред СГС, образуваното по реда на чл. 92, ал. 1 ГПК, частната жалба на връчителя С. Т. С. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Видно от приложената призовка до въззивника ЗК [фирма] – С. за съдебното заседание по гр. дело № 11155/2010 г., насрочено на 7 април 2011 г ., същата е била връчена на получател с неустановена самоличност и според състава на СГС „връчителят не е удостоверил надлежно връчването на представител на въззивника”, а това би било от значение за приложението на чл. 45 ГПК. Констатираното неизпълнение на изискванията по чл. 44, ал. 1 ГПК е опорочило процедурата по призоваването на застрахователя-въззивник и така е било осуетено провеждането на това открито с.з. ред въззивната инстанция. Ирелевантно е последващото потвърждаване на това връчване, като извършено на процесуалния представител на въззивника ЗК [фирма]-С., както това се сочи с представената по делото молба на пълномощника адв. М. Ил. Г. от датата 9 юни 2011 г., т.е. два месеца след отлагането на делото. При тези данни, а и по аргумент от текста на чл. 92а ГПК, причинителят на неоснователното отлагане на делото връчител С. Т. С. правилно е бил санкциониран от решаващия съд с наложената му глоба в минималния размер по чл. 91, ал. 1 ГПК. Законосъобразен е и атакуваният с настоящата жалба отказ на същия съд да отмени наложената глоба, след като изтъкваната от връчителя С. Т. С. причина за допуснатото неизпълнение на изискванията на чл. 44, ал. 1 ГПК - досежно удостоверяване качеството на лице на което се връчва призовка, аргументирана с многото работа по връчване на съобщения и призовки, не е имала естеството на уважителна. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение