Определение № 235 от 21.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1652/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. А. М. С. и В. А. С. са подали касационна жалба срещу решение № 355 от 10.12.2008 г. по гр.д. № 2524 от 2005 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, 2 “д” състав, с което е отменено решение от 10.01.2000 г. по гр.д. № 1635 от 1996 г. на Софийския районен съд, 47 състав и касаторите са осъдени да предадат на С. В. В. незастроено място, представляващо част от парцел ХІ-754 от кв.21 по плана на м. “В. “, [населено място]. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да посочват въпроси, които е засегнал въззивният съд и по които липсва съдебна практика или се налага формиране на нова съдебна практика. Поставят въпроса за условията при които е налице отрицателната процесуална предпоставка обстоятелствата, изразяваща се във силата на пресъдено нещо по предявеният материален спор. По отношение на ответниците П. В. Т., Г. П. М. и В. П. П. производството по делото е било прекратено с определение от 26.05.2006 г., постановено по гр.д. № 2524 от 2005 г. на СГС, 2”а” отделение, което е влязло в сила. Ответницата, С. В. В. е взела становище, в което излага съображения за недопустимост на касационната жалба поради липсата на обстоятелства в предметното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на А. М. С. и В. А. С. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като са налице условията на чл.280, ал.2 ГПК. По делото е представено у-ние за данъчна оценка на имота № ДС-24-0753 от 24.02.1995 г., установяващо, че оценката е в размер на 52 800 кв.м. –неденоминирани лева или сумата 52,80 лв. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК на обжалване пред ВКС не подлежат въззивните решения с обжалваем интерес до 1000 лв. В случая обжалваемият интерес е под 1000 лв. поради което следва да се приеме, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол. По изложените съображения касационната жалба на А. М. С. и В. А. С. следва да се остави без разглеждане. По горните съображения Върховният касационен съд