Определение № 152 от 13.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011 г.

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.1 и чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. С разпореждане от 07.01.2011г. по гр.д.№550/2010г. на С. окръжен съд е върната въззивната жалба на И. Г. Т. против решението по гр.д.№348/09г. на Районен съд Раднево. Въззивният съд е приел, че в указания срок не са изпълнени указанията за внасяне на пълния размер на дължимата държавна такса и затова тя не следва да бъде разглеждана. Частна жалба срещу това разпореждане е подадена от И. Г. Т.. Той признава, че е получил съобщението на съда за оставяне на въззивната му жалба без движение, но не обърнал внимание, че следва да доплати 12,50 лв. такса и не се консултирал с адвоката си. Смята, че тази грешка е поправима и е готов да внесе исканата такса. Тъй като предмет на спора са недвижими имоти на значителна стойност, ако не бъде разгледана въззивната му жалба, неговите права ще бъдат злепоставени. Ответниците в производството не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. И. Г. Т. е подал въззивна жалба против решението по гр.д.№348/09г. на Районен съд Раднево. По жалбата е било образувано гр.д.№550/2010г. по описа на С. окръжен съд. Докладчикът по делото е констатирал, че по тази жалба е внесена държавна такса в размер на 127лв. Дължимата държавна такса, съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират по реда на ГПК, е в размер на 139,50лв. - половината от държавната такса по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Затова производството по жалбата е оставено без движение и на жалбоподателя е указано да довнесе още 12,50лв. и да представи вносния документ, в противен случай жалбата е бъде върната, а производството по нея ще бъде прекратено. И. Т. е получил препис от разпореждането на съда на 08.12.2010г. Съобщението му е връчено лично. Въпреки дадените указания, той не е внесъл дължимата сума в определения срок, което е дало основание на въззивния съд да постанови обжалваното в настоящото производство разпореждане за връщане на жалбата. Разпореждането е правилно. Съгласно чл.261, т.4 от ГПК, към въззивната жалба следва да бъде приложен документ за внесена държавна такса. В случай, че това не е сторено, жалбата е нередовна и на страната се съобщава да отстрани тази нередовност в едноседмичен срок – чл.262, ал.1 от ГПК. Последиците от неизпълнение на указанията на съда са връщане на нередовната жалба – чл.262, ал.2 от ГПК. Въззивният съд е действал в съответствие с тези разпоредби и постановеното от него разпореждане за връщане на нередовната въззивна жалба е законосъобразно. Обстоятелството, че жалбоподателят не е прочел получените указания на съда и че е готов да внесе дължимата държавна такса след определения срок не е основание за отмяна на законосъобразното разпореждане за връщане на въззивната жалба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,