Решение № 9409 от 25.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. Вучков от [населено място], община Кюстендил, срещу Решение 935/28.05.2021г. постановено по адм. дело 698/2020г. по описа на Административен съд Благоевград. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за недопустимо, поради фактическия отказ на съда да разгледа иска му по същество, както и счита същото за неправилно, като постановено при нарушение на материалноправните разпоредби и противоречие с целта на закона. Моли процесното решение да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено, а по същество съдът да установи съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като бъде постановено ново решение, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира разноски за всички инстанции. В проведеното съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. В представени писмени бележки излага допълнителни мотиви в подкрепа на тезата си от касационната жалба, които не се различават от вече изложените в същността си. Ответникът Върховен административен съд, редовно призован, се представлява от юрк. Дякова, която счита жалбата за неоснователна и недоказана. Намира, че предметът на спора не разкрива никаква материално - правна връзка с правото на Европейския съюз, т.е. спорът не попада в обхвата и приложното поле на ПЕС по смисъла на чл. 51 от Хартата. Поради това счита, че предвидените в този съюзен акт процесуални гаранции, сред които и чл. 47 от него, са неприложими и поради това няма как да бъдат нарушени. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По жалба на Вучков с вх. 2566/09.06.2016г. в Административен съд гр.Кюстендил е било образувано адм.д.207/2016г., депозирана против мълчалив отказ на Началника на РДНСК-Югозападен район, с който му е отказано предоставянето на копие от преписка. За производството Вучков платил по сметка на съда държавна такса в размер на 10 лв. Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.09.2016г., от 13.30ч. Ищецът, след призоваване, се явил и участвал в съдебно заседание, изразил становище и направил искания. Делото приключило по същество,като на 26.09.2016г. Вучков депозирал и писмени бележки. С Определение 478/28.09.2016г. съдът отменил протоколното си определение от 20.09.2016г., с което дал ход на делото по същество и оставяйки жалбата на Вучков без разглеждане, прекратил производството. От мотивите на съдебния акт се установява, че обжалваното от Вучков писмо не съставлявало мълчалив отказ за издаване на исканите от него преписи и по тази причина то не подлежало на съдебен контрол. С определението в тежест на Вучков са възложени разноски в размер на 600 лв. Съдебният акт е връчен лично на ищеца на 30.09.2016г. По частна жалба на И. Вучков с вх.4036/06.10.2016г., депозирана срещу Определение 478/28.09.2016г., постановено по адм.д.207/16г. по описа на Административен съд-гр.Кюстендил, във ВАС е било образувано адм.д.11816/2016г. Вучков внесъл по сметка на съда държавна такса в размер на 5 лв. на 30.09.2016 г., като за банковия превод заплатил и сумата от 3 лв. Жалбата била разгледана от тричленен състав в закрито заседание,който с Определение 589/17.01.2017г. оставил първоинстанционния акт в сила, като правилен и законосъобразен. По частна жалба на И. Вучков с вх.2072/08.02.2017г., депозирана срещу Определение 589/17.01.2017г., постановено по адм.д.11816/2016г. по описа на ВАС, във Върховния административен съд е било образувано адм.д.3491/2017г. Вучков внесъл по сметка на съда държавна такса в размер на 5 лв. на 03.02.2017г.,като за банковия превод заплатил и сумата от 3 лв. Жалбата била разгледана от петчленен състав в закрито заседание, който с Определение 4276/05.04.2017г. я оставил без разглеждане и прекратил производството, поради процесуалната ѝ недопустимост. Определение 589/17.01.2017г. е окончателно и законът не допуска последващ инстанционен контрол, с оглед изричната разпоредба на чл.223 във вр.с чл. 236 АПК. По молби на И. Вучков с вх. 10205/30.06.2017г. и 2491/21.06.2017г. срещу Определение 478/28.09.2016г., постановено от Административен съд - гр. Кюстендил по адм.д. 207/2016г. и срещу Определение 4276/05.04.2017г. на петчленния състав на ВАС по адм.д. 3491/2017г., във ВАС е било образувано адм.д.12861/2017г. Вучков внесъл по сметка на съда държавна такса в размер на 5 лв. на 21.06.2017г., като за банковия превод заплатил и сумата от 3 лв. На 12.09.2017г. ищецът депозирал по пощата молба, за което платил пощенска такса от 1.30 лв., с която уточнил, че иска отмяна на влезлите в сила Определение 478/28.09.2016г. по адм.д.207/2016г. и Определение 4276/05.04.2017г. на петчленния състав на ВАС по адм.д. 3491/2017г. Двете искания са разгледани в открито съдебно заседание на 25.01.2018г., в което съдът е отделил искането за отмяна на Определение 478/28.09.2016 г. по адм.д. 207/2016 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил в отделно производство (образувано е адм.д.1606/2018г.), а искането за отмяната Определение 4276/05.04.2017г. на петчленния състав на ВАС по адм.д.3491/2017г. е разгледано от седемчленния състав. И. Вучков, въпреки че бил редовно призован,не се явил и не взел участие в съдебното заседание. С Решение 2834/06.03.2018г. съдът е отхвърлил, като неоснователно искането на Вучков за отмяна на Определение 4276/05.04.2017г., тъй като не е било налице основанието по чл.239,т.5 АПК. По отделената молба на И. Вучков с вх.2491/21.06.2017г. срещу Определение 478/28.09.2016г., постановено от Административен съд - гр.Кюстендил, по адм.д.207/2016г.,по разпореждане на зам. председателя на ВАС и председател на Втора колегия, било образувано адм.д.1606/2018г. Ищецът внесъл по сметка на съда държавна такса за това производство в размер на 5 лв. На 21.06.2017г., като за банковия превод заплатил и сумата от 3 лв. Жалбата била разгледана от петчленен състав в открито заседание на 17.05.2018г., на което Вучков въпреки редовното му призоваване, не се явил. С Решение 6881/28.05.2018г. искането на Вучков за отмяна на Определение 478/28.09.2016г., постановено по адм.д.207/2016г. по описа на Административен съд - гр.Кюстендил, е било отхвърлено като неоснователно. Предмет на делото пред Административен съд Благоевград е искова молба на И. Вучков, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове за заплащане на сумата от 750,60 лева, представляващи претендирано обезщетение за причинени имуществени вреди и на сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането, до окончателното им изплащане, предизвикани от незаконосъобразно прекратяване на образувани административни производства. За да отхвърли исковата претенция на Вучков, Административен съд Благоевград приема, че в рамките на развилите се първоинстанционно и касационни производства, не са нарушени правото на справедлив съдебен процес и на ефективни правни средства за защита по смисъла на чл.47 от ХОПЕС. На ищеца Вучков е бил осигурен достъп до правосъдие, осигурено е било равенство на страните в процеса да ангажират доказателства и такива са допуснати от съда, споровете са разглеждани и решавани в разумен срок, като съдебните актове са постановени в рамките на едномесечен срок от обявяване на делата за решаване, като съдебните актове са мотивирани. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 2в от ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, а според чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ - когато искът по, ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. Съгласно практиката на СЕС, принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1)предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2)нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3)да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010г. по дело C-118/08, т.29 и т.30 от решението). В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответника на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответниците. В случая е налице първата предпоставка - ищецът сочи като нарушени правни норми на Съюза, които му предоставят права като гражданин на общността. Чл.47 от ХОПЕС закрепва правото на всеки на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Чл.51 от ХОПЕС сочи приложното поле на Хартата. Чл.52 от ХОПЕС, сочи обхвата и тълкуването на правата и принципите. Чл.267 от ДЕС сочи, че Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: а) тълкуването на настоящия договор; б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза., а чл.8 от ЕКЗПЧ регламентира право на зачитане на личния и семейния живот. Второто условие, достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, според практиката на СЕС е установено, когато е налице явно и значително неспазване от държавата членка на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните власти. Следователно правото на преценка на държавата членка представлява важен критерий за установяване на наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза (Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2007г. по дело C-278/05, т.3 от решението). В конкретния случай нормите на ДЕС, ХОПЕС и ЕКЗПОС са достатъчно ясни, те са основни правни принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза. Всеки орган на държавна власт(вкл. органите на съдебната власт) е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му функции. В случая в предявения иск не се сочи, каквото и да е несъответствие на националната правна уредба с право на Европейския съюз, както и противоречие с правни стандарти, изведени от практиката на СЕС. По отношение на твърдяното допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на АС - Кюстендил и ВАС, съдът в настоящия си състав не установи по отношение на Вучков в производствата по адм. дело 207/2016г. по описа на АС Кюстендил и по касационните адм. дела по описа на ВАС адм. дело 11816/2016г., адм. дело 3491/2017г., адм. дело 12861/2017г. и адм. дело 1606/2018г. да е лишен от ефективни правни средства за защита пред съд. Във всички производствата ищецът активно е участвал, като е изразявал на писмени становища, които са били обсъдени. Делата са разгледани по указания от закона процесуален ред, в разумен срок, като със съдебните актове е даден отговор по повдигнатия за решаване спор, с подробни и ясни мотиви. Не се установи, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС по отношение на Вучков във всички производства. Отделно от това не се установи настъпването на вреди в патримониума на Вучков, които да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна правораздавателна дейност, като твърдените се приемат за недоказани. По изложените съображения, съдът в настоящия си състав намира, че иска на И. Вучков, против Административен съд Кюстендил и ВАС, с който се иска присъждане на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно постановени актове по образувани конкретно посочени административни производства, следва да се отхвърли като неоснователен. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и не следва да бъде уважено. Направеното от ответника по касация ВАС, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и на основание чл. 143 във вр. с чл. 228 от АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на ВАС, направените по делото разноски в размер на 350 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.