Определение № 4117 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11071/2023 г.

Производството е образувано е по жалбата на „Медикъл“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Вълчедръм, ул. „България“ №15, подадена чрез управителя И. Лашков, приподписана от пълномощник адв. Върбанов, с искане за прогласяване нищожност, незаконосъобразност и необоснованост на влязло в сила Решение №276/18.04.2023 г. на Административен съд (АС) Монтана, постановено по адм. д. № 212/2023 г. В първоначално подадената жалба, заведена с вх. №4224/19.10.2023 г. в АС – Монтана, жалбоподателят твърди, че решението е нищожно поради наличието на особено съществени пороци, между които и абсолютна неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде изведена от мотивите му по пътя на тълкуване или чрез поправяне. Противоречие в мотивите според него е налице, тъй като от една страна съдът приема, че за сграда с идентификатор 12543.928.23.4 не са налице доказателства за собствеността на дружеството и тя не е включена в търга, но от друга страна потвърждава Постановлението на публичния изпълнител за възлагането й. По отношение на сграда с идентификатор 12543.928.23.5 – трансформаторен трафопост, невключена в търга, съдът неправилно приема, че е собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, при положение, че електроразпределителното дружество е собственик само на оборудването и това е видно от представеното по делото писмо. Жалбоподателят счита, че решението на административния съд е неправилно и поради това, че публичният изпълнител е продал 81 кв. м. под трансформатора в нарушение на изискването за сервитутни зони на сградите за енергопроизводство по Наредба №16/2004 г., обн. ДВ, бр. 88/2004 г. С доводи за нарушено право на защита жалбоподателят иска да му бъде дадена възможност да представи съдебно удостоверение за образуваното гр. д. №1679/22 с предмет установителен иск против ЗАПАД, правоприемник на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, за собствеността върху сграда с идентификатор 12543.928.23.5 – трансформаторен трафопост. С Разпореждане от 23.10.2023 г. докладчикът по адм. д. №212/2023 г. е оставил без движение така подадената жалба и е указал на жалбоподателя да конкретизира основанията по чл. 239 АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В изпълнение на дадените указания „Медикъл“ ООД подава същата жалба, заведена с вх. №4456/08.11.2023 г., като посочва правните основания на чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК. Съгласно чл. 241 АПК искането за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата на „Медикъл“ ООД, с която са отстранени нередовностите на първоначално подадената такава, не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК. Изложените в нея доводи са такива за нищожност, евентуално неправилност на решението поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясно изразена воля на съда в мотивите му, за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Заявените искания са за прогласяване нищожност, незаконосъобразност и необоснованост на влязлото в сила Решение №276/18.04.2023 г. на АС Монтана по адм. д. № 212/2023 г., а не за отмяна на същото. Не е представено съдебно удостоверение за образуваното гр. д. №1679/22 с предмет установителен иск против ЗАПАД, правоприемник на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, за собствеността върху сграда с идентификатор 12543.928.23.5 – трансформаторен трафопост. Изложеното сочи на подадена касационна жалба от „Медикъл“ ООД против Решение №276/18.04.2023 г. на АС Монтана, постановено по адм. д. № 212/2023 г. С това решение, постановено в производство по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение №171/29.12.2022 г. на зам. териториалния директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 267, ал. 1, т. 5 ДОПК е оставена без уважение жалбата му против Постановление за възлагане на недвижим имот №С220012-091-0000280/14.03.2022 г. на публичния изпълнител при същата ТД на НАП и против действията на публичния изпълнител по проведен търг с тайно наддаване. Така постановеното решение съгласно чл. 268, ал. 2 ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване. Налице са основанията по чл. 215, т. 4 и чл. 213а във вр. с чл. 242, ал. 1 АПК за оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството. Ако въпреки това се приеме, че искането за отмяна е редовно, то същото е недопустимо по следните съображения: Отмяната е извънинстанционно съдебно производство (процесуален способ) за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 239 АПК основания. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на основанията по чл. 239 АПК, и възстановяване висящността на съдебното производство. Още с т. 2 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г. Пленумът на ВС е приел, че на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Според Тълкувателно решение №3/12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №3/2005 г. производството по реда на чл. 332 – чл. 334 ГПК (отм.) по обжалване действията на съдебния изпълнител по естеството си е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, следва да се приеме, че в него съдът действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на действията на съдия изпълнителя. Това тълкувателно решение не е загубило силата си и при действието на ГПК от 2008 г., съответно чл. 435 – чл. 438, видно от мотивите на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според т. 3 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС решенията на съда по жалби срещу действията на съдебния изпълнител не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Това според мотивите на тълкувателното решение е така, защото отмяната не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Според мотивите на тълкувателното решение: Особеностите на производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК изключват решенията по чл. 436 ГПК от обсега на отмяната. Съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по чл. 435 - чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. В този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право и решението по чл. 437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право. Съдебният акт има за предмет съответното изпълнително действие, а дори то да засяга секвестируемостта на имота, въпросът за секвестируемостта е въпрос по изпълнението, респективно за правилността на изпълнителното действие, и с разрешаването му не се формира сила на пресъдено нещо по материално право. С разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК - дали съществува правото да се иска унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган, или съответно, дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши исканото действие, се разрешава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. Приетото от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове. Решението на съда не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос. Независимо от различията в процесуалния ред за защита срещу действията на съдебния изпълнител, регламентиран в раздел първи от глава тридесет и девета на ГПК, и този за защита срещу действията на публичния изпълнител, регламентиран в глава двадесет и седма на ДОПК, същността на двете производства не е различна. Съдебният акт и в двата случая има за предмет съответното изпълнително действие по принудителното изпълнение. То не разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което не подлежи на отмяна като извънинстанционен способ за защита против неправилни влезли в сила съдебни решения. Затова ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, постановено във връзка с противоречива съдебна практика по въпроса подлежат ли на отмяна решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, следва да намери приложение и в настоящия случай, в който се иска отмяна на решение на административния съд по жалба срещу решението на директора на ТД на НАП, с което се оставя без уважение жалба против действията на публичния изпълнител. Виж в този смисъл и Определение №8609/26.06.2018 г. по адм. д. №5811/2018 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Изложеното обуславя извод за недопустимост на искането за отмяна, поради което същото следва да се остави без разглеждане, и производството по делото да се прекрати. Мотивиран така, и на основание чл. 213а във вр. с чл. 242, ал. 1, чл. 215, т. 4 и чл. 159, т. 1 вр. чл. 249 АПК Върховният административен съд в състав на първо отделение