Определение № 10843 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8611/2024 г.

Настоящото произнасяне е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Н. А. против определение от № 345/24.4.2024г., постановено по адм.д. № 66/2024 г. по описа на Административен съд Разград, с което на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против Заповед № 232 от 23.02.2024г. на кмета на община Разград за премахване на незаконен строеж и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Съобщаването на оспорената заповед не било извършено съгласно предвидената в закона процедура. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмет на община Разград не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда разглеждането на делото, от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспореното определение първоинстанционния съд е приел, че жалбата е просрочена, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да стигне до този извод, административният съд е изчислил срока в който следва да бъде подадена жалбата от първия ден на залепването на копие от заповедта на входната врата на дома на частната жалбоподателка, на който адрес се намира и нареденият за премахване строеж. Определение е неправилно. С оспорената пред първата инстанция Заповед № 232 от 23.02.2024г. на кмета на община Разград е наредено на Н. А. да премахне незаконен строеж „Пристройка към жилищна сграда“ изградена в имот с административен адрес Разград [улица], който съвпада с постоянния и настоящия адрес на частната жалбоподателка. Заповедта е залепена на входната врата на посочения адрес на същата дата на която е издадена – 23.2.2024г. За залепянето е съставен протокол от същата дата подписан от двама служители на община Разград, с който се удостоверява че е „залепена Заповед № 232 от 23.02.2024г. с което се съобщава на неоткритото на адреса заинтересовано лица: Н. Н. А. за изготвения Констативен акт за извършено незаконно строителство…..“ От описаното, се налага извода, че неправилно Административен съд Разград е възприел, че срокът за обжалване на цитираната заповед е започнал да тече от датата на залепянето й по следните съображения: -За да бъде законосъобразно проведена процедурата по връчване на заповедта по реда на § 4, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ е необходимо преди да се пристъпи към залепяне на административния акт, лицето да не бъде намерено на адреса му. „Ненамирането“ се установява след щателна проверка изискваща неколкократно посещение на адреса. Този извод се налага по аналогия на чл. 47, ал. 2 от ГПК уреждащ уведомяване чрез залепяне на уведомление. Според този текст невъзможността страната да бъде намерена на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Аналогията сочи, че в случая служителите на община Разград се подходили формално към задължението си да връчат лично копие от заповедта и едва ако лицето не бъде намерено на адреса му, се преминава към залепяне. Залепянето е извършено в дена на издаване на заповедта, след еднократно посещение на адреса, което сочи недобросъвестно изпълнение на задължението за лично връчване. -Нормата на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ сочи, че ако лицето не бъде намерено съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството. Неприемливо е да се приеме, че срокът за обжалване започва да тече от първия ден на залепянето на документа. Този срок започва да тече от свалянето на същия. Ако се приеме, че срокът тече от залепването, то тогава би се стигнало до парадоксалния извод, че е достатъчно същото да стои дори един ден и на следващия да бъде свалено. Настоящия състав намира, че срокът за обжалване тече от съставянето на протокол за сваляне от таблото за обявления, а не от деня в който обявлението е поставено на таблото, или копие от документа е залепен на адреса. Протокол за сваляне от таблото е съставен на 11.3.2024г. Подадената на същата дата жалба срещу Заповед № 232 от 23.02.2024г. не е просрочена. Като е приел противното и е прекратил производството по делото Административен съд Разград е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде касиран, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,